Решението да създадеш дете е един от най-личните, щастливи и дългоочаквани момента в живота на човек. Ако си във връзка, в този момент тя наистина преминава на изцяло нов етап. Дори и сексът е по-красиво и сближаващо преживяване, когато не се чудиш какви предпазни средства най-надеждно ще те предпазят от нежелана бременност, а напротив – копнееш този път да се случи и на теб.
И ако имаш късмет абсолютно всичко да е наред, буквално дни, седмици или най-много месеци те делят от щастливата новина, че ще ставаш родител. Но невинаги и не за всеки е така.
Зачеването може да бъде огромна тема, тъй като има много пластове – фертилитет при жените и мъжете, затруднения, лекарства, ин витро процедури, сурогатно майчинство и много други. Когато ти самият нямаш подобен проблем, е прекалено лесно да забравиш колко опосутошителан и стресираща тема може да е безплодието, както емоционално, така и физически, и в следствие на това неволно да се държиш, казано направо, като пълен задник, с хора, които правят неуспешни за момента опити за забременяване.
Вижте още:
Защо не мога да забременея
Не е трудно да се сетим какви реплики, питания и настоявания биха могли да наранят човек, и все пак понякога не се замисляме, преди да ги изречем, не от злонамереност, а от чиста несъобразителност:
„Хайде, вие кога?“
Това вероятно е основният въпрос, който чуват дългогодишнните двойки, независимо дали правят или не правят опити за зачеване. Постоянното напомняне и в двата случая ги кара да се чувстват като пълен провал. Веднага щом решат и успеят със забременяването, бъдещите родители така или иначе биха намерили удачния момент да споделят новината с близките си хора.
„Спокойно, като му дойде времето, ще се получи.“
Тази фраза звучи менторски и не носи никаква информационна стойност. Разбира се, през първите месеци от опитите човек е спокоен, ентусиазиран. След това, след месеци или дори години неуспешнни проби, тревогата и паниката изритват „споко“ през вратата. Да кажеш на някого просто да се отпусне е неуместен и безчувствен съвет – първо, звучи твърде опростено, а е възможно хората да се нуждаят от лекарска намеса, и второ, вменява им вина и отговорност, задето не са достатъчно спокойни и с това едва ли не си пречат сами.
„При кого е проблемът – при него/нея или при теб?“
Честно ли? Това не само е крайно неуместно както от гледна точка на зачеването, но и от сексуална гледна точка. Буди обвинения и сочене с пръст, може да настрои единия човек срещу другия. Често има множество причини, поради които човек или двойка може да изпитват затруднения със зачеването. Въздържайте се от коментари за прехвърляне на вината като този и просто покажете, че при нужда може да се разчита на вас за споделяне. Ако проблемът действително е в някого от двамата и те искаха да го знаете, щяха сами да ви го доверят.
„Не на всеки е писано да стане родител.“
Тази книга, където е писано, явно не сме я чели. Фразата е пълен убиец на мечти и в крайна сметка може да възпре хората да продължат да преследват целите си за семейно планиране, като ги демотивира, ако я чуват твърде често. Бъдете уважаващи и дискретни и оставете бъдещите родители сами да намерят своя собствен път към забременяването. Без външни коментари, че това може никога да не им се случи. Те така или иначе си дават сметка за това.
„И ние имахме затруднения в началото, но после всичко се оправи.“
На пръв поглед е странно защо тази реплика не е препръчителна, тъй като тя очевидно е предвидена да покаже подкрепа и емпатия. Сравняването на един опит с друг обаче не работи, защото и причините, и преживяванията на бъдещите родители при реродуктивни предизвикателства са строго индивидуални. Вместо да имзествате фокуса от хората, които вероятно преминават през един от най-трудните моменти в живота си, вслушайте се внимателно в тяхната история, стига да искат да ви я разкажат, и запазете своето преживяване за себе си, освен ако не ви попитат изрично, разбира се. Ако пък за вас самите е неприятно, тогава не споделяйте въобще.
„Толкова сте млади! Има време.“
Проблемите със зачеването не подбират по възраст. Жените се раждат с всички яйцеклетки, които някога ще имат в живота си. Фертилитетът започва да намалява още в края на 20-те и началото на 30-те години и намалява по-бързо след 35-годишна възраст. Някои мъже и жени страдат от съвсем различни причини за безплодие, които не са свързани с възрастта. Най-добре е да избягвате да коментирате възрастта, защото не познавате медицинската история на ничие тяло.
„Е, може просто да осиновите.“
Въпреки че осиновяването може да бъде невероятна опция за някои семейства, то не е универсално решение. Освен това затрудненията със забременяването далеч не са единствената причина да решиш да осиновиш, пък и децата, лишени от родителска грижа, не следва да бъдат третирани като план Б при крайна нужда, защото е безчувствено и грозно. Осиновяването също така не премахва болката от невъзможността за зачеване по естествен път. Всъщност препоръката може дори да подсили и затвърди, че двойките не могат да се справят сами.
„Напълняла си, явно се е получило – честито!“
Това, надяваме се, дори не би ви хрумнало. Коментарите са вида и теглото на хората са абсурдни и нараняващи сами по себе си, а още повече, когато се окаже, че дамата, към която ги отправяте, е покачила килограмите си заради хормоналната терапия, която приема с цел забременяване, и тя все още не е дала резултат.
Вижте още:
Наоми Кембъл роди на 50, но Бай Ганьо не одобрява
