„Бебе не се буди!!! Вместо това, докато спи, правиш парти, събираш се с приятели и празнува-а-аш“, леко подигравателно ми обясни преди време една позната – опитна майка, след като изразих на висок глас колебанието си дали да събудя бебето, за да го накърмя, или да го оставя сладичко да спинка. Сега и аз бих се изсмяла на своя тогавашен новомайчински ентусиазъм да будя бебето, но в началото на следродилния маратон, когато все още бях вманиачена в идеята детето да не остане гладно, не ми беше смешно. Постоянно се чудех кое е по-важно: да го нахраниш или да го оставиш да се наспи.
А отговорът би трябвало да е ясен от Ден Първи след раждането: оставете малкото парченце да спи, колкото му се иска.
И, за Бога, никога, ама никога не го будете!
Действително, запомнете тази аксиома: бебе не се буди, освен ако не се случи нещо абсолютно крайно, непредвидимо и наложително.
Сънят на бебето е истинско скъпоценно бижу за новите майки. Предстоят много, безкрайно много моменти по време на сложната житейска игра, наречена „майчинство“, когато времето за спане на мъника ден след ден ще се превръща в най-щастливия, красив, свободен и волен момент за мама.
Познавам не една и две майки, които със смях или малко чувство за вина си признават, че в секундата, когато бебето заспи, сакаш огромна тежест пада от плещите им. Лекотата, която чувстваме, когато излезем от детската стая с празни ръце, е неописуема. Тя ни кара да изключим за съществуването на бебето в минутата след като го оставим, и мигновено да се почувстваме отново себе си – дори донякъде такива, каквито бяхме преди раждането. И наистина: на мен ми се е случвало да не мисля за малката в продължение на часове, ако сънят ѝ е дълбок – и точно в тези моменти се чувствам отново себе си, а не в ролята на майката-закрилница, успокояващата майка, нежната мама, майката-пъдар…
В случай, че не кърмят, има майчици, които на секундата след като бебето заспи, бързат да си сипят голяма чаша с вино, палят цигарка и най-после си пускат любимия сериал. Други пък с неистов устрем се втурват да се забавляват с партньора си, без да се притесняват от вечния „монитор“ и любопитните му очички. Трети просто се радват на свободата да си вземат душ, без да треперят от напрежение.
За жалост, има и не малко майки, които не умеят толкова добре да уплътняват скъпоценното време, през което бебо спинка.
Тези глупави мами се впускат да правят едно от двете най-нежелателни, но понякога неизбежни неща, които можеш да сътвориш, докато бебето спи. Първото е да чистиш, подреждаш, пускаш пране и други чудесни, увлекателни, незабравими и напълно лишени от рутина домакински задължения. А второто е да легнеш да спиш. И въпреки че именно второто е изключително полезно и дори препоръчително, си е чисто губене на време, когато имаш броени часове през деня, в които можеш да бъдеш САМА – и да правиш КАКВОТО СИ ИСКАШ.
Вариантът да не вършиш домакинска работа, докато бебето спи, е само един – върши всичко гадно и задължително у дома, докато то е будно. Знам, че за много родители това е напълно невъзможно – има бебета и малки деца, които имат неистова нужда от постоянното присъствие, бдене, говорене, забавление и отношение на възрастния. Тези малки досадници и терористи не позволяват елементарно пускане на пералня, какво да кажем за измиване на пода, подреждане на гардероба или сортиране на дрешките.
Независимо какво е вашето малко дете обаче, не правете грешката да забравяте за себе си, докато потъвате в ежедневието си на детегледачка.
Опитайте се да спите повече нощем, за да може през деня да използвате времето за спане на хлапето пълноценно. Което означава да се развихрите в грижа за себе си по начина, по който сами я разбирате. И празнувайте насладата от своята свобода – пък било то дори за половин час…
Вижте още:
