Като част от най-голямото и старо изследване досега върху живота на недоносените бебета, родени с изключително ниско тегло, ново проучване установи, че гените при мъжете, родени преждевременно, стареят малко по-бързо, отколкото при тези, износени до края на термина. Изследването започва още през 1977 година в университета Макмастър в Канада.
Според изследването, публикувано в научното издание Pediatrics и подкрепено от Канадския институт за здравни изследвания, мъжете, родени с изключително ниско тегло, изглеждат средно с 4.6 години по-възрастни през 30-те си години, отколкото мъжете, родени по същото време, но с нормално тегло.
Интересното е, че подобно по-бързо стареене не се установява при жените на същата възраст, които са били недоносени като бебета и са родени с изключително ниско тегло, спрямо техните връстнички, родени с нормално тегло. Това откритие съвпада с данните от предишно изследване, което показва, че преждевременно родените момченца вероятно са по-чувствителни към стрес в пренаталната фаза, отколкото недоносените момиченца.
„Въпреки че остава неясно защо забързаното биологично стареене се наблюдава при мъже, родени с изключително ниско тегло, изследването показва, че факторите при пренаталното развитие играят важна роля за остаряването“, коментира авторът на изследването неврологът Райън Ван Лишаут от университета Макмастър в Канада.
За бебета, родени с изключително ниско тегло, се дефинират родените под 1 кг – малко под една трета от нормалното средно тегло за бебе, износено до края на термина.
В изследването са наблюдавани от раждането им мъже, родени с изключително ниско тегло между 1977 и 1982 година. В 30-те им години, мъжете са сравнявани с родените в термина си техни връстници. Изследвани са гените на 92-ма души между 30 и 35 годишна възраст. От тях 45 души са били недоносени и с изключително ниско тегло при раждането и 47 – с нормално тегло при раждането. Анализът е бил контролиран, така че да се изключат хроничните здравословни проблеми и сензорните увреждания.
Много различни фактори оказват влияние върху начина, по който всеки един човек старее биологично. Влияе всичко: от това дали се наспиваме достатъчно, през това дали правим упражнения, имаме ли балансираната диета, пушим ли и имаме ли стабилни социални връзки и приятелски кръг. Всичките тези фактори е известно, че могат да забавят биологичното стареене.
Няма точна формула, по която да се измери биологичното стареене, но много сигнали в тялото могат да бъдат използвани за сравнение, включително дължината на теломерите (окончанията на хромозомите).
В цитираното изследване е използван т.нар епигенетичен часовник – биохимичен тест, който измерва нивата на метилиране в ДНК-то на съответния човек.
Метилирането е биохимичен процес, при който някои молекули се добавят към ДНК фрагменти и това може да промени начина, по който се четат гените.
Измерването по епигенетичен часовник се приема, че дава добра представа за биологичната възраст на човека, и дори може да сигнализира за развитието на бъдещи болести.
Следващият въпрос пред учените е защо бебетата момченца с по-ниско тегло при раждане, стареят по-бързо, отколкото недоносените момиченца, и как това е свързано с развитието в корема на майката. Според учените е възможно влияние да оказва също така и начина, по който новородените момченца преживяват отделянето си в интензивното отделение след раждането.
Станат ли ясни причините за по-бързото остаряване, специалистите биха могли да добият и по-ясна представа и как да ограничат забързването на биологичното стареене – може би като обърнат по-голямо внимание върху здравословния начин на живот от най-ранна възраст или като сменят някои практики и процедури при неонатологията.
Тези промени биха могли да имат важни последици по отношение на преждевременното стареене и предотвратяването на заболяванията. В статията се подчертава и нуждата от наблюдение и грижа за здравето при недоносените бебета през целия им живот.
