В общество, в което родителството често заема централно място, изборът да се откажеш от раждането на деца се очертава като самотен житейски път. За някои хора обаче това е съзнателно решение, водено от лични предпочитания и приоритети, и това е напълно окей. Този избор има последици – и положителни, и негативни.
И на първо място сред тях може би са свободата като плюс и самотата като минус. Имате повече време от всичките си приятели да правите нещата, които обичате. Нямате с кого да ги правите обаче, защото всичките ви приятели са вече семейни. Да не говорим, че някои от тях не просто са по-заети от преди покрай семейството си, но и изобщо са забравили, че са имали приятелства и други важни връзки в живота. С времето човек установява, че приятелството не еднакво важно за всеки. Немалко хора го приемат просто като преходен период, в който някой трябва да ги забавлява и занимава, докато си родят деца. След това да им отиде на погачата и да не се видят никога повече.
Вече сме говорили за плюсовете от решението да не ставаш родител. (Ако разбира се, твоето желание е такова, а не си лишен от тази възможност или затруднен с постигането ѝ.)
Ако решиш да нямаш деца, дори ако никой не ти казва нищо накриво, ти пак може да се почувстваш притиснат да създадеш семейство. Това е особено вярно за жените и понякога става по-осезаемо, когато остаряват и виждат как хората около тях отглеждат деца. Хората, които се отказват от родителството, може да се почувстват принудени да се примирят с обществените норми и да имат деца с неохота. Или в името на желанията на партньора си.
И не говорим в смисъла, вложен в Закона за наследството. А по-скоро за онова „а днес моят собствен наследник извършва геройски бели, не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря, нали?“. Изборът да нямате деца може да означава липса на преки потомци, които да продължат вашето фамилно име, традиции и наследство. Това може да доведе до опасения относно потенциалната загуба на семейна история и културно наследство.
Да нямаш деца може да ограничи възможностите за социални връзки, особено в общности, където родителството е норма. За хората без деца може да им е трудно да се свържат с родителския опит и приоритетите на своите връстници, което потенциално води до чувство на изолация или изключване. А има и хора, които обичат да излизат само с други двойки с деца, когато те самите са родители и съзнателно изолират и избягват своите необвързани или бездетни познати.
Без деца, които да осигурят подкрепа и другарство в напреднала възраст, тези, които избират да не са родители, рискуват да се чувстват още по-самотни, когато остареят. Липсата на пораснали деца, които обикновено помагат в грижите и социалното взаимодействие, може да направи процеса на стареене по-предизвикателен.
Да нямаш деца означава да пропуснеш уникалните и възнаграждаващи преживявания на родителството, като например да гледаш как детето расте, да го напътстваш през живота и да празнуваш постиженията му. Тези, които се отказват от родителството, може да се окажат пленени от мисълта какво са можели да спечелят, ако вземат другото решение. А вече да е късно за това.
Не става дума за патриархални безумия като това да кръщаваш малкия Минчо на дядо му Минчо до девето коляно. Или да смяташ, че детето служи за „мамина отмяна“. По-скоро за това да предадеш на някого представата си за щастливи моменти. Като реденето на коледната елха или слушането на стари касети с музика от детството ти. Като това да има кого да научиш да обича поредицата за Хари Потър колкото и ти. Решението да нямаш деца може да доведе до пропускане на семейните традиции и ритуали, често свързани със съзадаването на семейство. Без потомство, което да предава обичаи, празници и истории от поколенията, някои хора може да изпитат усещане за културна прекъснатост.
Липсата на деца може да означава по-малко възможности за личен растеж и развитие, които често идват с предизвикателствата и отговорностите на родителството. Родителството може да доведе до повишена устойчивост, търпение и самооткриване, което хората без деца може да трябва да потърсят чрез алтернативни пътища.
Някои хора, които се отказват от родителството, може да изпитат съжаление в по-късни години, като се съмняват дали са направили правилния избор. Докато наблюдават преживяванията на приятели и семейство, които са станали родители, те може да се чудят какво са спечелили от избора си. И да съжаляват, че не са решили друго. Този риск всъщност го има и в обратната хипотеза.
Когато някой избере да няма деца, той може да се изправи пред предизвикателството да намери партньор със същата перспектива. Съвместимостта в това отношение става решаваща, тъй като различните възгледи за родителството могат да обтегнат отношенията. Навигирането в запознанствата може да бъде по-сложно за тези, които са се ангажирали с начин на живот без деца.
Хората, които нямат деца, могат да страдат от намалено разбиране за радостите, предизвикателствата и жертвите на родителството. Тази липса на опит от първа ръка може да ограничи емпатията и да затрудни свързването с преживяванията и приоритетите на приятели и близки, които са родители.
Мъжете и жените, които съзнателно избират да не се занимават с родителство, могат да се сблъскат с обществено осъждане или стигма. Може да има очакване от другите, че да имаш деца е универсално желание и тези, които се противопоставят на тази норма, могат да бъдат критикувани за своя избор. Често биват етикетирани като „егоистични“ и им се казва, че пропускат „най-важното в живота“. Не това е, което трябва да мотивира човешкия избор, но понякога неразбирането от всички страни може да бъде наистина нараняващо. В такива моменти е хубаво да си спомним, че каквото и да направим, обществото ще ни осъжда винаги. Ще намери за какво. От всички потенциални причини да решиш да имаш деца, тази и социалният натиск са най-глупавите. И да се поддадеш на тях, би било направо вредно. За децата включително.
Някои хора може да се борят с неудовлетворени биологични инстинкти за размножаване, дори ако сами са решили да нямат деца. Тези инстинкти могат да доведат до вътрешен конфликт и чувство на незадоволени нужди, особено когато биологията се сблъсква с личния избор.
Противопоставянето на родителството понякога може да доведе до обтегнати отношения или отчуждение от членовете на семейството, които може да са очаквали или да са се надявали на внуци, правуци, племенници или братовчеди. Решението да нямаш деца понякога може да създаде напрежение в разширената семейна динамика, което потенциално засяга отношенията на индивида с роднините.
Не ви казваме всичко това с цел да се преврънем в още една брънка от вергиата на социалния натиск. Просто искаме да формулираме и сложим на една бяла страница всички онези страхове, които човек има в главата си по отношение на това да направи непопулярен избор по толкова съществена житейска тема.
Тези страхове ги имаме всички. Поне всички, на които е минавало през ум, че може би е добра идея да нямаш деца. Независимо дали след това сме размислили, или упорито сме останали на този акъл. За да си родител или да не бъдеш, е най-важно сам да си напълно убеден в решението си – иначе ще караш себе си и другите около теб да страдат. Каквото и да избереш, ще има моменти, в които ще съжаляваш за този избор. Спокойно. Няма как да си щастлив с житейските си решения всеки ден по цял ден. Достатъчно е всеки ден да знаеш, че си избрал правилно.
Вижте още:
