Ако сте родител, а и да не сте, със сигурност сте чували шегички и определения за типовете родителство – майката орлица, дистанцирания баща… Никоя от тях не звучи особено привлекателно. Това обаче са злободневни изрази, психолозите нямат тях предвид, когато говоря за различните родителски стилове.
При дефинирането на тези стилове се разглеждат два фактора – доколко отзивчиви сме към нуждите на децата си и доколко проявяваме взискателност за спазването на установените от нас правила. Скалата на оценка прилича на политическия компас и точното място, където се намираме, зависи от съотношението между посочените два фактора. Тези стилове са следните:
И така, кой от тези стилове родителство е „най-добрият“?
Сигурно ще прозвучи изненадващо, особено при наличието на родителски типове, които се наричат „авторитарен“ и „неангажиран“, но има достатъчно много на брой успешни личности, израснали при всеки един от четирите варианта. Има много съвременни родителски дискурси, които действат така, че ако просто възпитавате точно по „правилата на играта“, която сте определили, ще имате щастливо и успешно дете. За съжаление, наистина не е толкова просто. Въпреки това, авторитетният стил – да не се бърка с авторитарния – е този, който психолозите препоръчват и който според проучванията води до превръщането на децата в добре приспособени и способни възрастни. Ето малко повече специфики за всеки от типовете родителство.
Авторитарният стил
По осите на взискателно срещу отзивчиво, авторитарно родителство е стилът на родителство с високи изисквания и ниска реакция на нужди. Това е стилът „бащата знае най-добре“, “ ще правиш както аз казвам, а не както аз правя“ или, просто казано, старият традиционен начин на родителство. Няма да срещнете в този стил разговори за чувствата на детето и емоционална валидация.
Вместо това комуникацията обикновено е еднопосочна: родителят насочва детето какво да прави, а то следва правилата или понася последствията. Освен че авторитарните родители очакват послушни деца, те също така вярват, че техният метод е най-добрият за осигуряване на бъдещ успех на детето им.
За съжаление, психологическите изследвания на деца, отгледани от авторитарни родители, не потвърждават това. Проучване на юноши в Германия, което разглежда връзката между стила на родителство и психичното здраве на подрастващия, установява, че децата с авторитарни родители често имат проблеми да се справят с автономията си в периода на израстване и това може да доведе до проблеми с психичното им здраве.
С други думи, децата в авторитарни семейства не се научават да се доверяват на себе си: когато постоянно ви се казва какво да правите и как да го правите, е трудно да развиете увереност и адекватна самооценка. Някои деца може да тръгнат в диаметрално противоположната на авторитарното посока и да са толкова отчаяни за всякакъв вид свобода, че да отказват да слушат който и да било възрастен, без значение колко добронамерен е. Този стил на родителство може да осигури спокойствие у дома в краткосрочен план, но дългосрочните му ефекти не са обнадеждаващи.
Авторитетният стил
Авторитетните родители са едновременно отзивчиви и взискателни — но това е разумно. Американската психологическа асоциация (APA) описва авторитетните родители като възпитатели, които са „грижовни, отзивчиви и подкрепящи, но въпреки това поставящи твърди ограничения на децата си“. Те се опитват да контролират поведението на децата, като обясняват правилата, обсъждат и разсъждават съвместно с децата.
Една основна разлика между авторитарните и авторитетните родители е нивото на топлота: авторитетните родители налагат правила с ограничения и любов, докато авторитарните родители са склонни да бъдат по-дистанцирани и сурови в установяването на своя ред. Резултатите за психичното здраве на децата, отгледани в авторитетна среда, като цяло са положителни.
Немското проучване, посочено по-горе, отбелязва, че няколко други изследвания също откриват връзка между авторитетния стил на родителство и положителните ефекти върху развитието на деца и юноши, както и че децата, отгледани от авторитетни родители по-често изглеждат независими, самоуверени и емоционално стабилни. Те са и най-склонни да се представят добре в училище. Така че не е необходимо да има строги правила детето да не се връща с по-малко от шестица, за да има отличен ученик у дома.
Толерантният стил
Разрешителното родителство е стилът, който децата си мислят, че искат, и може дори да кажат, че искат, но всъщност не им се отразява добре. Както подсказва името му, толерантните или „разрешаващи“ родители, според APA, не успяват да поставят твърди граници, да наблюдават отблизо дейностите им или да изискват подходящо зряло поведение от тях. Това обикновено е стилът на родителите, в който на всички детски писъци и бели се отговаря с „ами то е дете, бе, госпожа, Вие дете не сте ли била“. Децата решават кога ще си лягат, къде ще ходят, дали ще си поканят гости, а родителите предимно се грижат да фасилитират тези нужди и желания.
Такива деца обикновено се наслаждават на ранната си възраст имат много топли отношения с родителите си, но недостатъците на този стил обикновено стават очевидни, когато стане време да напуснат дома.
Отрицателните ефекти от разрешителното родителство не са трудни за отгатване и се свеждат до факта, макар родителите може да нямат правила за децата си, светът като цяло все още има правила и като цяло не се отнася много топло към онези, които ги нарушават, мислейки, че светът всъщност се върти около тях. Едно проучване сред приблизително 500 студенти установи, че тези, отгледани от разрешителни родители, изпитват особено много затруднения в университета – не само с академичното си представяне, но и със самостоятелния живот изобщо. Очакването им да получават, без да полагат много труд, ги разочарова, води до стрес и лошо психично здраве. Наличието на правила и очаквания не само има смисъл за спокойствието на родителя, но и за бъдещето на детето му.
Неангажираният стил
Неангажирано родителство обикновено не е стил в истинския смисъл, защото майките и бащите не го избират, влагайки особено много мисъл.
Този стил на родителство се характеризира с родители, които са неотзивчиви, недостъпни и отхвърлящи. Това може да се отнася както за физическо, така и за емоционално отхвърляне – те може буквално просто да не са наоколо много или да присъстват физически, но да бъдат емоционално недостъпни.
Преди да бързем да ги обвиним, трябва да знаем, че неангажираните родители често се справят с огромни стресови фактори в живота си или проблеми с психичното здраве, които пречат на способността им да бъдат родители. Децата с неангажирани родители са склонни да научават много практически житейски умения много рано. В екстремни случаи децата може да готвят сами и да ходят на училище сами още в ранна детска възраст, защото са научили, че това е единственият вариант. Но докато самодостатъчността е страхотна, неангажираното родителство като цяло не е добро за децата. Документ, синтезиращ различни изследвания за неангажирани родители, отбелязва общия извод, че децата с неангажирани родители имат по-високи нива на употреба на вредни вещества, зависимости и депресия, както и по-ниско самочувствие.
Вижте още:
Нещо не е наред с децата: Монтесори ли е отговорът?
