Ако имаш поне едно малко дете, значи си млад родител, независимо на колко години си. Знаеш ли кой е най-честият въпрос, който ще чуеш след раждането на бебе? Дали то те оставя да спиш през нощта. Сякаш ако те оставя, това значи, че няма как да не успяваш да си 100% енергичен, 100% функционален, абе, безгранично максимализиран. Всеки родител знае, че в действителност не е съвсем така. Дори ако наистина се справяш с всичките си нови ежедневни задачи (понеже не е точно като да имаш друг избор!), никога, ама никога не се чувстваш напълно отпочинал и това продължава мноооого дълго време.
Всъщност имаме лоша новина за теб. Ако си родител, то никога не приключва напълно.
Първата причина за това действително е недоспиването.
Изначално нощният сън за родителя на практика означава да успееш да спиш на интервали от два до три часа без прекъсване. Когато този период премине, родителят продължава да се събужда стреснат и да се чуди какво става, ако бебето не го е събудило, дали всичко е наред, адреналинът им се вдига заради претърпените опасения и след това им е трудно да заспят отново. Ако междувременно събудят бебето при проверката, сънят става направо невъзможен.
Вижте още: Бебето ти будува по цели нощи? И моето
Дори след като детето поотрасне, на родителя му се причува, че го викат, или че се чува шум откъм детската стая. След 3-4-годишна възраст малките деца се будят много рано сутрин или пък през нощта и идват да спят между родителите си или пък да подскачат по леглото им. Понякога прекарват дълги периоди, страхувайки се да спят сами. По-нататък, в тийнейджърските години идват съвсем други тревоги – къде е, с кого е, кога ще се прибере. Всяка възраст пристига с причините си да нямаш и една спокойна нощ почивка.
Когато детето е наоколо, нямаш свободна секунда.
Освен ако не си в банята или тоалетната. И тогава пак не е сигурно. Във всеки момент, в който детето е будно, ти следва да му отдадеш вниманието си – за игри, разговори, въпроси, коментари, за това да наблюдаваш и оказваш дискретен контрол върху храненето, обличането, ученето. И няма почивен ден.
Вижте още: Има само един верен отговор на детското „Защо?“
Има милиони начини хората да запълват времето си и да изразходват енергията си, без да са родители. Всички са изтощени, няма съмнение в това. Въпреки това, обикновено има начин да си осигуриш дни за отдих, като вземеш отпуск. Или пък да прекараш няколко спокойни дни у дома, за да се възстновиш, когато боледуваш. При родителството не е така. Разболяването е кошмарът на всеки родител, защото той няма възможността и правото да се държи като болен човек. Все още трябва да се сервира храна, някой да се погрижи за прането, да обърне внимание на децата, за да не ги тревожи и кара да се чувстват необичани. Родителите по принцип са на ръба на разболяването почти непрекъснато, защото никога не получават шанс да се възстановят напълно и имунитетът им спада от цялата преумора. Децата носят всевъзможни вируси от яслата, градината и училище, а те самите са много податливи на заразяване.
Умовете им са свръхпретоварени с информация.
Всяка секунда е пълна с безкрайно детски въпроси и отговори, винаги си нащрек, трябва да помниш всичката необходима информация за предстоящите събития, прегледи, рождени дни, уроци, покупки, нужди на детето и да следиш всичко покрай него да се случва по график. Няма почивка за слуха и съзнанието ти, невъзможно е просто да изключиш всичко и да помедитираш.
Свободното им време и хобитата им обикновено се случват късно вечер и в малките часове на нощта.
Отново плащаш с цената на нощния си сън малките моменти на усамотение с партньора ти – да изгледате заедно някой филм, да проведете разговор за възрастни хора, да изпиете чаша вино, дори просто да се погушкате в мълчание. Нужно е за връзката. А за теб самия е необходимо все някога да довършиш започнатата преди месеци книга, да проведеш тренировката си, без никой да ти скача по гърба, да порисуваш, да си припомниш как се свиреше на пиано. Или пък да измъкнеш някой приятел за по коктейл навън. За съжаление, понякога и да наваксаш с работа. Това обаче може да се случи едва след като всички други задачи за деня са изпълнени и детето е заспало.
Чистенето никога не свършва.
Никога. Както миенето и къпането на самото дете, така и отстраняването на последиците от всичките му бели, игри и симпатични пакости. Никога не можеш да знаеш със сигурност и кога ще повърне по време на автомобилно пътуване, докато спи, или докато преяжда с крекери с някое гостенче от приятелско семейство. Когато живееш с дете, хигиената не е неприятна задача, която просто можеш да отложиш за утре, ако сега не ти е до това. В тийнйейджърските години не става по-добре. Чували ли сте за тийнейджър, известен с подреденост?
И най-вече… тревогата оставя последици върху тялото.
Следите от родителския стрес остават върху външния ни вид под формата на бръчки, торбички и кръгове под очите, сиви коси… Това са отпечатъците от безкрайния поток ужасяващи мисли, които минават през главата на родителя – всички най-лоши сценарии, които, слва Богу, няма да стигннат до реалността, се случват там. Синдром на внезапна детска смърт. Падане надолу по стълбите. Сцепване на главата в ръба на масата. Поглъщане на почистващи продукти. Изкълчване на глезен, чупене на крак. Тревогите нарастват с порастването на децата. Дали не са в погрешната компания, какво правят толкова до късно навън, що за човек е новото им гадже, правилно ли са избрали училище, ами универистет, ами професия…
Преумората не значи, че не сме щастливи – напротив, тя показва, че обичаме, че ни пука. Преумората е просто цената на нашето щастие.
Вижте още:
10 мега скучни неща, които трябва да търпим покрай детето
