„Кога ще имате бебе?“ е въпросът, който ми задават най-често, откакто се омъжих за съпруга си през 2021 година. На 36 години съм и аз самата често се чудя какъв е отговорът на този въпрос.
Въпреки че винаги съм искала да имам дете, вече не съм сигурна дали това е на дневен ред. Особено сега, когато здравето и на двамата ми родители сериозно се влоши.
През целия ми живот мама влиза и излиза от болници и баща ми беше нашата опора. Наскоро обаче той също се разболя и това ме съкруши. Междувременно здравословните проблеми на майка станаха толкова сериозни, че сега се налага да живее в старчески дом, тъй като баща ми вече не е достатъчно силен, за да се грижи сам за нея.
А аз? Аз живея в противоположния край на страната.
Заради това поне веднъж месечно летя от дома си в Лос Анджелис, за да пренощувам в едностайния апартамент на нашите в Кънектикът. Радвам се, че съм там, за да ги подкрепя, но тези пътувания са физически, емоционално и финансово изтощаващи.
Докато съм в града, аз съм техен терапевт, медицинска сестра, шофьор, готвач, асистент и домашна помощничка. Обикалям болниците, возя се в линейките и чакам с тях по спешните отделения. Действам като свързващо звено между тях и лекарите, аптекарите, терапевтите, приятелите им и църквата.
Родителите ми са най-добрите ми приятели, които са правили всичко за мен, докато пораствах, така че най-малкото, което мога да направя, е да бъда до тях, когато имат най-голяма нужда от мен.
Но всичко това направи плановете ни за бебе почти невъзможни.
Трудно ми е да дам приоритет на каквото и да било пред родителите си, камо ли да забременея.
Вече се чувствам като лоша съпруга, като се има предвид, че през първите години от брака си съм прекарвала седмици наред далеч от съпруга си.
И въпреки това представям какво би било усещането да забременея. Дали ще мога да предприемам тези пътувания из страната, докато съм бременна? Дали ще мога да пътувам с новородено? Ще мога ли да помагам на родителите си, ако имам дете?
Истината е, че не мисля, че ще мога. Майчинството би означавало, че вече няма да мога да бъда опора на родителите си, а аз съм всичко, което те имат.
Знам какво си мислите, но въпреки че преместването по-близо до родителите ми може да изглежда като логичното решение на проблема, то не е опция за мен и съпруга ми. Не само че преместването през цялата страна би излязло по-скъпо от самолетните билети, но и кариерите и на двама ни са тук, в Калифорния.
Също така знам, че някои хора биха казали, че ако исках бебе достатъчно силно, бих могла да се справя. Много жени стават майки, докато се грижат за родителите си, или изобщо без да имат подкрепата на родителите си. Но не знам дали аз съм една от тях.
Сърцето ми се къса при мисълта да доведа нов живот на този свят, докато родителите ми са в най-лошото си физическо състояние.
Само че не съм сигурна дали искам това да се случи за сметка на грижата за родителите ми.
Вижте още:
Когато децата прекъснат отношенията си с родителите
*Габи Конти е автор за сайта Popsugar.com
