Има ли я още „сатирата над старите моми“

| от Лора Младенова |


Когато майка ми се омъжила едва на 22 години, семейна приятелка наставнически я потупала по рамото с думите: „Браво, моето момиче, че вече беше почнала да закъсняваш, аз едно време съм се женила на 19, не като сега!“.

Баба ми пък се омъжила на цели 26 и към онзи момент преди повече от половин век това било не хващане, ами направо догонване на последния влак. Само за жените в моето семейство критичният минимум никога не е бил достатъчна основа за създаване на семейство.

Тази седмица навършвам 34. И макар да съм романтично обвързана, успешно работеща към три ангажимента по свой собствен избор и формат, творяща, пътуваща, занимаваща се с активизъм, заобиколена от няколко верни и безценни приятели, сред които и едно умилително куче, съм напълно убедена, че липсата на пръстен на ръката ми кара живота ми да изглежда празен и безсмислен в очите на редица ирелевантни доброжелатели. За тях пък би било ирелевантно мнението ми, че бракът е бюрократична, отживяла и излишна форма на взаимоотношения, която задушава любовта. Не семейството, а бракът конкретно.

Но стига за мен. Важното тук е само това, че и аз, и майка ми, и баба ми във времето си сме изглеждали обречени стари моми за същите онези „други“, с които обикновено се увенчава изразът „Aма какво ще кажат другите?“.

Да, днес живеем в общество без ергенски данък и без родители, които „дават ръката ти“ на някого, освен, разбира се, в някои все още патриархални (за съжаление!) общности.

Милениалките сме пораснали със „Сексът и градът“, който уж ни показваше щастливия живот на неомъжените жени над 30, само дето всъщност ни показваше как въпросните жени, с изключение донякъде на Саманта, отчаяно преследват мита за любовта в чии ли не ръце.

Пораснали сме също и с вечната дежурна реклама и статия, съдържаща думите „всяко момиче мечтае за големия ден, в който ще се види булка с бяла рокля“. Според тази фраза аз и жените като мен явно сме онова, което нашите консервативни сънародници, разбрали-недоразбрали, наричат джендъри.

В последните три години ни облъчват и с фамозното риалити шоу, в което една непредставителна извадка от момичета уж се бори за заветния годежен пръстен от „Ергена“, и една ще се пребори, освен ако майка му не е повелила другояче. Нещо в стил „мани я, маме, ти тая парясница и пройдоха“.

Ергенът е желан, момите са… абе, отчаяни, да си го кажем – времето минава, биологичният часовник тиктака, по-млади и по-хубави няма да станат, а целта в живота им все пак следва да е около една. Времената може да са се променили, но наративът – не.

Докато следвах в двата си университета, помня, че често получавах полушеговити коментари от типа: „Внимавай да не прекаляваш с това учене, че да не си останеш някой ден само с котките“. Сякаш това, а не изгниването в токсична, насилствена, или просто нещастна връзка, е най-лошото, което може да сполети една млада жена.

Стара мома. Диагноза, която изтрива дори хипотезата, че можеш да си щастлива в живота си без пръстен на безименния пръст.

Преди няколко дни Faceboок любимките ми от „Вайръл стихове за секс и драма“ го бяха казали най-добре: „Понеже видях новина, че момиче е получило предложение за брак на бала си, и отдолу се разпраха да се радват хората, чудя се, ако утре същото момиче кацне на луната с изследователска цел, ще се радват ли толко, или това ще е твърде голямо отклонение от правия път, който води към кухнята“.

Не само за нашата принципно по-консервативна национална култура е характерно това снизходително отношение към неомъжената жена. То всъщност се среща и в далеч по-прогресивни общества. Дори самите езикови конструкции са достатъчно издайнически за отношението.

У нас – ясно. „Стара мома“ е израз, който показва, че си вече в твърде напреднала възраст, в която вече няма как да е атрактивно да продължаваш да си „мома“.

Любопитен е обаче и еквивалентът в английския език – думата „spinster”, която в буквален превод означава „предачка“. Чудите се какво означава? Правилно се чудите, защото отдавна вече не се употребява понятието в оригиналния му смисъл на професия на жена, която преде вълна.

Така се е използвала думата в началото на XVI век. Век по-късно обаче тя вече започва да обозначава самотна жена, дори в съдебни процеси и в официални регистри. Към средата на XVI век думата вече достига съвременното си значение – жена, която се е „провалила“ в намирането на съпруг (за което си мечтае от дете, ако ми следите мисълта). Съответно, терминът е изгубил своето първоначално значение на продуктивна търговска професия.

По онова време необвързаните мъже в британското общество числено надхвърлят необвързаните жени, но пък за тях се смята, че водят полезен и приятен живот и просто отбягват брака. Жените, от друга страна, следва да се стремят към него, докато са млади, свежи и девици. Мъжете имат кариерни възможности и хобита, за тях необвързаният живот може да е и приятно и желано занимание.

Още през 1569 година е възникнала и днес популярната по цял свят фраза: „мъжете са си мъже“, първоначално във вариация „децата са си деца“. С тази фраза и до ден днешен се оправдава лошо, противообществено и дори криминално мъжко поведение, което обаче би било недопустимo за жена. Също като пиенето, което е грозно. За жена.

Голяма работа, ще кажете, това са просто думи. Само че с развитието на езика, отношението към самотните жени също става все по-пренебрежително.

През XVII и XVIII век се наблюдава значителен растеж в насилието над „стари моми“. През 1713 година дори става популярна анонимна поема, наречена „Сатира над старите моми“. Просто шега, която трябва да се приеме с усмивка? Сигурно, обаче поемата ги определя като „гадни, мръсни, презрени курви“, за които е по-добре да се омъжат за прокажени алкохолици, вместо да са същества, върху които да се изпикаеш с презрение. Аз може и да нямам чувство за хумор.

И въпреки целия обществен натиск, по същото време около 25% от жените в Англия избират да не сключват брак, а между 20% и 30% се омъжват поради бременност.

Защо всичката омраза през периода? Смята се, че конкретно в Англия той избуява в момент, в който естественият прираст на Стария континент се увеличава, а този в страната се забавя на негов фон.

Икономистите вярват – и тогава, и до момента, че голямата работна сила е от съществено значение за богатството на страните, а империалистите, или днешните националисти искат излишък от население, с което да налагат доминацията на народа си по един или друг начин. Плодовитите жени, които отказват да се омъжат, се смятат за неспособни да допринесат за благосъстоянието на нацията. Жените, които предпочитат жени или дори собствената си компания, са непатриотични, както и лично егоистични.

Така е и до ден днешен.

Независимо дали е маскирано зад загриженост за личното щастие, подкаст на самопровъзгласени „алфа мъжкари“, уж невинна реклама или откровени призиви за дълг към нацията, „сатирата над старите моми“ е жива и е тук, за да ни каже, че ние дължим телата и изборите си на другите.

Ще ме извинявате, ама как пък не!

Вижте още:

Портети на „старата мома“


Повече информация Виж всички