Има ли подходящ момент да се върнеш на работа или най-добре да си гледаш детето до абитуриентския бал?
Ужасна майка ли си, че си оставила бебето на някоя баба и си излязла с приятели? Лош родител ли си, понеже не успяваш да се организираш и да сготвиш, да излижеш апартамента и да се погрижиш за бъдните поколения както си му е редът? Добър партньор ли си след като едва събираш сили да си измиеш косата и да се шмугнеш в леглото, вместо да обърнеш внимание на партньора ти? Баба ти и деца е гледала, и мъж, и домакинство… най-вероятно и на работа е ходила – без памперси, без съдомиялна, без консултанти по детски сън и кърмене и даже без групи за взаимопомощ.
Истината е, че въпреки тоновете книги и литература на тема родителство, никой не ни предупреждава, че рано или късно ВИНАТА ще дойде.
А тя най-често се промъква още с раждането – защо си поискала упойка; защо си родила секцио; защо кърмиш до толкова късно или изобщо не го правиш; защо не приготвяш сама храната на детето, а ползваш детска кухня и т.н и т.н.
И продължава да се настанява удобно в съзнанието на родителя при първите излизания без дете и лоша майка ли съм, защото искам да се върна на работа след първата година, а не дай Боже и по-рано? Не прекарвам ли твърде малко време с детето и не му отделям достатъчно внимание заради другите ми ангажименти.
„Обвинявах се, че не съм суперчовек… Че когато не успея да се справя в някое от направленията „майка-жена-партньор“, значи съм пълен провал“, сподели на чаша вино една позната. Разбира се тази чаша я пием, след като роди второ дете и промени мирогледа си.
„Сега не ви ли е виновно, че не сте взели децата – вижте около нас колко родители са с малките?“, попита пък друга, докато нищехме житейски теми на едно одеяло в парка.
Правилният отговор е „НЕ“. Ти не си суперчовек, ти си майка.
А щастливата и спокойна майка, означава щастливо и спокойно дете.
Всичко се дължи на стереотипите, клишетата или по-скоро очакванията, които сами поставяме към себе си. Спрете да гледате онлайн супермайките! Спрете да се сравнявате с близките, с познатите си, дори със собствените си майки или със супер представата си какво трябва или не трябва. Помислете без вина и за себе си!
Всъщност, ако вие се самообвинявате, това ще бъде усетено от детето. Повярвайте ми, децата разпознават емоциите на родителите по-добре от профайлър на ФБР. И ще се възползват от този механизъм за манипулация. Веднага могат да станат по-сприхави и инатливи, за да изразят несъгласие, че ги оставяте или да се вкопчат за крака ви при всеки опит да напуснете прага на дома. Когато вътрешно сте убедена, че постъпвате правилно, че това е най-доброто за детето ви и за вас, малкият човек също ще го усети. Макар и скъсали пъпната връв, емоционалната споделеност между родител и дете е факт. Поне така ми каза един хомеопат (пак специалист, непознат за епохата на нашите баби) .
Той сподели и още нещо – че негативните емоции често се изразяват и в здравословни проблеми при майката. А това автоматично влияе негативно и на детето. Затова, посъветва ме той, грижете се за себе си. Замислете се защо в самолета първо слагаме маски на себе си, а после помагаме на околните, както казват в инструктажа за безопасност преди полет?
Запомнете, че грижата и обичта към детето не е безропотна саможертва. Проучванията показват, че средностатистическото семейство прекарва между 2 и 3 активни часа в деня с децата си. Т.е. вашата програмата едва ли е много по-различна от тази на останалите и въпросът не е колко, а как прекарвате времето заедно.
Децата ни няма да ни обичат повече, ако не ходим на работа или ще спрат да се развиват, ако го правим. Помислете – децата имат нужда от пример на поведение.
Вие каква искате да бъдете: вечно начумерена, вътрешно нещастна, изнервена, бързаща и разочарована от себе си жена, убедена, че майчинството е точно това или искате да бъдете уверен, щастлив човек, който умее да се грижи и за себе си, и за околните.
Затова правилният отговор на вината е „НЕ“. Вие не сте виновна!
Върнете се на работа, когато наистина го поискате и сте готова за това, независимо какви ще или казват хората. Изпийте я тази чаша вино и излезте с приятели без притеснения, че не сте с бебето. Поръчайте храна отвън и оставете поне за един ден къщата разхвърляна.
Вие сте майка и дори и да не сте суперчовек, правите всичко възможно да сте суперродител. А преди това трябва вътрешно да се чувствате добре. Детето ви наистина има нужда от това.
*Диана Йосифова се занимава с корпоративен PR и жонглира между сериозните срещи и разговори с удоволствието да бъде майка на страхотна дъщеря. Живее в София, членува в повечето групи за мацки, и за майки, и се старае да бъде нормална… поне през повечето време. Интересува се от мода и от вино (може и не в тази последователност), като се старае да не се захласва по тенденции, а да е вярна на собствения си вкус и усещане за стил – и в модата, и във виното.
Още текстове от Диана Йосифова:
