Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда
Преди много години, някъде там, зад високите планини и долината на Лема, в огромен замък, издълбан в скалите, живееше Повелителката на мъглите. Тя всъщност беше принцеса, наричаше се Кая, и имаше тъмни като нощ къдрици, сиви, замислени очи и една луничка на лявата буза.
Сърцето й беше добро, но много, много тъжно. Кая никога не беше напускала пределите на Мъховете – вековната гора, която разделяше долината и графство Сол. А така мечтаеше за пътешествия, за слънчеви поляни, обсипани с цветя и бистри поточета, пълни с малки, сребърни рибки! Само ако можеше поне за ден да замени мрачния пейзаж с веселата зеленина… Открай време обаче никой от долината не беше преминавал отвъд границата и се смяташе, че винаги ще е така. Кая не спираше да разпитва родителите и по-големите си братя какво точно има там и да чертае планове как един ден ще посети онези чудни места, но срещаше само недоверие и дори присмех.
Един ден, докато се разхождаше, неусетно се приближи към края на гората.
Седна да си почине на едно малко хълмче и се замечта, когато изведнъж до нея достигна слаб вик. Кая се огледа и забеляза нещо на земята, недалеч от нея. Макар и уплашена, тя (както вече споменахме) имаше добро сърце и винаги помагаше на всички, затова се спусна, без да се замисли. Достигна до фигурата и ахна учудено – в тревата лежеше най-красивият младеж, който някога беше виждала! Той имаше коси от злато, лазурносини очи и блестящи, богато украсени дрехи. Но лицето му бе помрачено от болка, докато казваше:
– Помогни ми, моля те! Конят ми беше подгонен от пакостлив дракон и ме хвърли на земята, а после избяга. Не мога да стъпя на крака си, много ме боли.
Кая погледна, усмихна се и изрече:
-Сега ще видя какво мога да направя, мисля, че е счупен. Не се бой, ще те излекувам. Малко магия винаги помага. Извади от торбичката си кутийката с вълшебен мехлем, с която не се разделяше по време на своите разходки, и намаза глезена му. Болката веднага изчезна, сякаш никога не се беше появявала.
– Благодаря ти! Но не се представих – аз съм принц Свет от графство Сол.
– Приятно ми е – принцеса Кая, от графството на мъглите. Интересно ми е как си успял да преминеш границата?
– Както каза ти, малко магия винаги помага. Важи за всяка ситуация. – усмихна се лъчезарно Слънчевият принц и извади нещо от джоба на туниката си – преминах с помощта на ето това устройство. Когато натисна едно миниатюрно, почти невидимо бутонче, златистото кълбенце започна да се разгъва и се превърна в обсипана с цветен прашец стълба. Отне ми около година, докато сглобя изобретението си и още няколко месеца, за да го усъвършенствам. Първоначално можех да прескоча едва няколко метра, но сега стига почти до небето.
– Еха, страхотно е! – Понеже ми помогна, дължа ти услуга. Каня те на разходка от другата страна.
– С удоволствие, принце.
И така, Кая и Свет се забавляваха много през този ден. Спускаха се по бързи водопади, преследваха стадо еднорози, хапнаха захарен памук с цветовете на дъгата и дори се возиха на скоростно влакче на местния панаир на безглутеновите торти в Шери.
Каква е поуката ли, мили деца? Никога не трябва да спираме да мечтаем, без значение дали сме на 5, 15 или 55 години. Все някога, ако желаеш нещо много силно, то непременно ще се сбъдне.
