Причаках я. Впих поглед в таблета, поставен в скута й. Съсредоточих цялото си внимание и призовах снаряда си от ловкост и сръчност. Три минути по-късно на пода вкъщи имаше едно циврещо хлапе на 5 ½ години, един гордо отнет таблет Леново с издраскано покритие и едно малко пале – тип йорки, което недоумяващо се въртеше в кръг. Бе начената война и първият снаряд бе изстрелян.
– Но, Мила, аз ще ти разкажа приказка, с която Angry Birds и Minecraft в едно не могат да се мерят – настоях аз.
– Но, мамо – изтезаващо изхленчи 5 ½-годишния ми терорист – твоята приказка не носи точки и не минава следващо ниво. – и продължи да се тръшка, от което ужасеното йорки се скри в къщичката си, иначе използвана за склад с играчки на четириногото.
– Точно така, Мила – заинатих се аз – моята приказка далеч не носи точки и не минава нива. И затова е кръстена така „Приказка за липсващите точки и отнетите нива.“
– Е, не може така, приказките нямат такива заглавия – полюбопитства дъщеря ми. – Приказките се казват „Червената шапчица“, и „Пепеляшка“, и „Спящата красавица“, и „Красавицата и звяра“.
– Добре, Мила – подех в играта й – а кой ги кръщава тези твоите приказки?
– Мамо – погледна ме с премъдрия поглед, който само едно 5-годишно може да има – естествено, че книгите ги кръщават приказките. Ти не знаеш ли?
– Не, Мила – отвърнах благо аз, зарязвайки таблета под възглавницата и вземайки малката Мила в обятията си – но ти ме учиш всеки ден на нещо ново. И аз ти благодаря за това.
Тук Мила се изчерви от гордост, навири носле и се отпусна в леглото, на което я поставих.
Добре де – вече наперено подхвана тя – да я чуем тази твоя приказка.
Добре – престорено се съгласих аз и започнах.
Имало едно време през 9 планини в 10 едно кралство. Омагьосаното Кралство.
На Барби ли?! – не се стърпя Мила.
Не, на Малечка-Палечка.
Добре – съгласи се тя.
В това кралство живеела една много загрижена майка със своята дъщеря, която много обичала хем шапки, хем червено.
Червената шапчица, нали? – подскочи от възбуда Мила.
Точно така, Мила. – отвърнах с усмивка.
Но тази приказва я знам – възмути се Мила.
Бъди търпелива и чуй нататък – помолих я аз.
Един красив зимен ден майката на Червената шапчица й казала:
Мила ми Червена шапчице, навън се заледи, пътищата са непроходими и ненаръсени със сол, защото живеем в Община с малко пари. Моля те – вземи тази хладилна чанта пълна с био продукти и я занеси на дядо си, който живее чак в Люлин 10.
Но мамо – отново не се сдържа Мила – ние хладилна чанта ползваме само лятото. И то защото тати държи нещо в зелени бутилки в нея. Защо й е на Червената шапчица хладилна чанта през зимата?
Потърпи, Мила, и ще разбереш.
Червената шапчица повдигнала вежди от таблета и казала:
Мамо, да изпратим нещо по Еконт за дядо. Или да му поръчаме пица на парче.
Не, не, не, мила ми Червена шапчице. За дядо сме подбрали само био продукти от местен производител. Моля те, бъди добро момиче, обуй своите вълшебни кънки и се пързулни натам.
Добре, мамо – отговорила Червената шапчица и закрачила към входната врата, премятайки хладилната чанта през рамо.
А навън – навън я чакал пейзажа на Замръзналото кралство, излязъл сякаш изпод ръцете на Елза. И Червената шапчица се пързулнала. И се запързаляла и пързаляла и пързаляла и пързаляла. И докато се пързаляла погледнала своите кънки, които освен че от толкова пързаляне се били изтрили, но и се били превърнали в изящни стъклени обувки. Червената шапчица много се учудила, но нищо не казала, а бързо се добрала до къщата на дядо си. Когато влязла обаче дядо й го нямало. Нямало и други животни. Червената шапчица минала през всички стаи, но не го открила. Навместо това видяла старото непочистено огнище. Понеже Червената шапчица била добро момиченце, веднага се заела да го почиства. Докато търкала и бършела обаче на вратата се почукало. Червената шапчица, както я била учила майка й, бързо попитала „Кой е?“. Отвън се чуло „Принцът. Отворете. Дошъл съм със стъклената пантофка. На което момиче стане, за нея ще се оженя”. Чувайки тези слова, Червената шапчица кротко продължила да почиства и отговорила „Няма ме“.
Но мамо – прекъсна ме тук Мила – това е от друга приказка. Нищо не разбираш. Тази е за Пепеляшка.
Правилно, Мила – отвърнах й аз – само че тази Пепеляшка не искала принц с пантофки и затова предпочела да свърши нещо полезно.
Но кой не иска принц, мамо? – озадачено и с укорителен поглед ме погледна дъщеря ми все едно току-що са ме сложили в лудницата.
Истинските жени, Мила, нямат нужда от стъклени пантофки и принцове на бели коне. Но нека ти доразкажа.
И Червената шапчица продължила усърдно да се труди докато изчисти пепелта от огнището в Люлин 10, измете, забърше с една стирка пода и накладе новия огън. И тъкмо свършила това, много й се доспало, легнала и заспала. И спала, спала, спала, спала…Тя спяла, защото над нея тегнело проклятието на съня, който може да прекъснат единствено от целувката на истински принц.
Но той си замина, мамо – извика в ужас Мила – какво ще прави Червената шапчица сега.
Мила – търпението е блогадетел. Изчакай още малко.
И както спяла Червената шапчица през Люлин 10 наминал друг един Принц, който уви не носел стъклена пантофка, но пък имал силата да събужда с целувка. Той видял дядото на Червената шапчица, който вече се бил върнал вкъщи и молел Принца да целуне внучка му белким се събуди. Като чул молбата – Принцът – същински самарянин, бързо се притекъл на помощ и срочно целунал Червената шапчица. Тя отворила очи, видяла принца и силно се уплашила.
Но мамо – поде отново Мила – тя нали ще се ожени за Принца?
А ти как мислиш, Мила?
Ами мисля, че ще се оженят.
Но, Мила, те не се познават. Никога не са се виждали. Ами ако не могат да играят заедно. Ами ако Принцът не й даде своя таблет и Червената шапчица остане на най-долното ниво в Angry Birds?
Да, да – да не се женят по-добре. – утвърдително каза Мила и заслуша какво предстои.
И така – Червената шапчица се изправила в леглото на дядо си, благодарила на Принца, казала му че винаги ще му помага и понечила да си ходи. Принцът – в началото учуден, приел предложението на Червената шапчица, извадил таблета си и минал на следващото ниво от Minecraft. Междувременно Червената шапчица вече чевръсто се била обула, била благодарила на дядо си за гостоприемството и си тръгнала обратно към дома.
Не щеш ли по пътя си видяла много страшен звяр, от който първо се уплашила, но звярът я заговорил с човешки глас и й казал:
Червена шапчице, аз видях как помогна на дядо си, видях как му занесе био продукти и му изчисти огнището, видях как обеща на Принца вечно да му помагаш. Червена шапчице, аз мисля че ти имаш голямо сърце.
Аз голямо сърце ли имам, мамо? – отново ококори очи Мила.
Това зависи от това колко добрини правиш, Мила. За всяко сторено добро сърцето ти става малко по-голямо. Но нека да довършим приказката, искаш ли?
Червената шапчица се усмихнала на звяра, помилвала го по рошавата грива и му казала, че е КРАСИВ. След което звярът от звяр придобил човешки облик и подобие и изпратил Червената шапчица до вкъщи, където майка й вече я чакала.
Мамо, краят е грешен. В „Красавицата и Звярът“ Бел се оженва за Звяра. Твоята приказка бърка.
Но, Мила, приказките са различни. И всяка е правилна. – подех оправдателно аз.
Не, не може Красавицата да не се ожени за Звяра. И да се върне при майка си. – и Мила тропна упорито с краче по леглото.
Миличка, Червената шапчица не познава Звяра и затова не може да се ожени за него. – запелтечих аз.
Не, на филмчето може. И в твоята приказка трябва да може.
Но, Мила – Червената шапчица може да се ожени за Звяра, но Червената шапчица може първо да стане космонавт, или велик учен, който да излекува планетата, или да напише книга, която всички да четата, или…..
Или просто да се ожени за Звяра – заинати се Мила.
Или да се ожени Звяра след като стане лекар или зъболекар. Не мислиш ли?
Тук Мила се замисли, помълча и рече:
Може ли да бъда космонавт и принцеса едновременно?
Прегърнах Мила, целунах я по челцето и й казах:
Разбира се, съкровище. Всички сме принцове и принцеси. Но можем да сме и лекари, зъболекари, инженери, архитекти и космонавти едновременно. И в това е магията на тази наша приказка. А сега, Лека нощ, принцесо! Ти сама решаваш каква ще си!
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
