Нова приказка за „лека нощ“ от конкурсаНАПИШИ МИ ПРИКАЗКАв Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописитук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудеснинагради. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150 лв. парична награда.
В една красива зелена долина, в полите на величествена висока планина, било скътано малко китно градче, изпъстрено с многоцветни къщи, омайни градини, огласяно от звънливи детски гласчета, и, представи си, скъпи читателю, всяка събота старецът-сладоледаджия раздавал безплатен сладолед срещу песен или стихотворение.
В този град, наречен Щастливковци, царяли мир и спокойствие. Нямало крадци, нито пък Баба Яга, която да отвлича малките непослушковци в тъмното и после да ги изяжда. В Щастливковци живял и Добри – умно и добродушно момче, първенецът в училище, най-добрият на шах, гордостта на мама и на татко. Стените и рафтовете в неговия дом били окичени с дипломи и медали, вместо с картини и вази с цветя. Добри учел уроците и играел шах с голяма страст, защото обичал похвалите на своите родители и техните усмивки, когато жънел успехи. Майката на Добри била директор на фабрика за лекарства (като ягодовия сироп, който пиеш, когато кашляш) и работела до много късно. Баща му пилотирал голям самолет и обикалям цялото земно кълбо и от всяко кътче на земята му носел всякакви играчки и други причудливи предмети. Единственото, което отказвал да донесе, било малко лъвче, защото, както казвал той, лъвчето щяло порасне голямо и да ги изяде всички. Всеки бил зает със своите интереси и успехи и рядко намирали време за семейни игри, разходки в планината, гледане на комедии с пуканки и други забавления, които сплотяват семейството. През свободното си време, когато бил сам вкъщи, Добри обичал да чете книги за приключенци, които пътували по необятната земя и се биели с всякакви страшилища – дракони, лами, коравосърдечни крале и кралици и всякакви други злосторници.
Толкова се нахъсвал от героите, че грабвал пластмасовия меч и се сражавал с въображаеми злодеи. Една сутрин, когато влязъл в училището, видял голяма суматоха – и ученици, и учители се вайкали, на лицата им бил изписан страх.
-Какво се е случало, защо всички са така разтрвожени?- попита Добри приятеля си Ники. -Всички топки в училището са спукани, кошовете за баскетбол откършени, мрежите на футболните врати разкъснани, всичко е повредено!- отговорил му Ники.
-Но как е възможно? В Щастливковци такива ужасии не се случват никога! През своите 9 години живот, Добри не бе виждал или чувал за подобни хулиганщини, всички в града били добри хора, пазители на реда, щастието и радостта и никой не смеел да се забърква с щастливковци, защото ги плашели със своето безмерно щастие. Изглеждало толкова странно. И този незнаен злодей да се прицели точно в децата. Милото момче просто недоумявало какво се случва. Както бил зареял поглед в нищото, докато седял сам на една пейка и се мъчел да разгадае тази загадка, усетил как някой го хваща за рамото, подскочил от изненада и се обърнал. Видял пред себе си момче на своята възраст, което му се усмихвало лукаво, а в очите му пламтяли огнени пламъчета.
-Аз извърших всичко това и съм най-щастливото дете на света в момента! – отвърнал му непознатият.
-Кой си ти? Как смееш да причинияваш такива лошотии на нас, децата, и се гордееш с това!
И най-нагло признаваш, че това те прави щастлив! – отговорил Добри, изгарящ от яд, а в същото време и от лек страх, защото за първи път изпитвал такова силно чувство, сякаш се къпел в много гореща вода. Усетил остра болка в главата, а коремът му се свил.
-Името ми е Огнян. Баща ми е таласъм, а майка ми – обикновена жена, живяла някога в Щастливковци, но татко я видял, когато брала къпини в гората, влюбил се, мигом я грабнал и направил своя жена.
-Защо не си стоиш при горските си приятели, а идваш при нас да рушиш щастието ни? – попитал Добри, вече по-малко ядосан и малко по-изплашен (все пак пред него стоял полуталасъм!).
-Нямам приятели, не харесвам таласъмските деца, а в гората няма други от човешка майка като мен и няма с кого да играя! Щом аз нямам с кого да се забавлявам, и вие няма да се забавлявате.
Доброто момче от Щастливковци се разгневило от последните думи, които чул и се нахвърлил върху Огнян, но последният го отбъснал със силните си ръце и, ах!, повалил го на земята с такъв замах, както се случва само по филмите, и избягал с гръмък подигравателен смях. Чак земята надала вик от удара. Всички се струпали около Добри, за да разберат кое бе това необикновено момче и защо се бяха сборичкали. Добри разказал и на родителите си случая с Огнян и им споделил, че ще сражава с него и деянията му няма да останат ненаказани. Те не повярвали, понеже не вярвали в таласъми, а и нямало как да разберат лошата новина, защото били много заети със своята работа. Добри се натъжил, че не получил подкрепата на мама и татко, но бил решен да отърве градчето от това проклето момче-таласъм. На следващата сутрин нарамил раницата и грабнал пластмасовия меч.
-Къде си, сине на таласъм, призовавам те на двубой! – извикал Добри колкото му глас можел. Усетил полъх на вятър, а птиците шеметно се разлетели. Появил се Огнян и застанал срещу противника си, скръстил ръце.
-Хахах, нима ще ме победиш с този пластмасов меч? -С този меч съм повалял глави на лами, горски духове, върколаци и злодеи като теб! – отвърнал му той гордо. Замахал с оръжието-играчка, ала Огнян хванал меча с ръка, разлюлял го и, хоп!, метнал го нависоко и надалеч заедно с Добри, след което побягнал по-бърз и от пантера.
Добри плачел от гняв и от болка, не можел да се изправи, защото при падането бил счупил крака си, а ръцете му били ожулени. Директорката на училището извикала бърза помощ и откарали смелото момче в болницата. Майка му, веднага щом й съобщили неприятната новина, хукнала към своя син със свито сърце, а баща му, веднага щом се върнал от една далечна студена страна, се запътил към болницата. И двамата жалеели както за счупения крак на Добри, така и за това, че не му били повярвали за Огнян и не го били подготвили за сражението. Неговата мама побързала да му даде най-добрия сироп, който правели във фабриката за лекарства, а татко му му донесъл най-новия модел костюм за супергерои, за да успее следващия път да пребори своя противник. Освен това, двамата взели малко почивка от работа, за да се грижат за Добри, докато кракът му оздравее, и прекарали много прекрасни мигове в гледане на филми, четене на любимите истории на момчето, правене на сладкиши, а баща му го учел на ръкопашен бой.
– А аз обещавам да работя по-малко и да правя сиропи вкъщи, мили мой – споделила решението си неговата майка. – Ще ти помагам да се превърнеш с супермомче! Но не щеш ли, след известно затишие, на Щастливковци отново бил нанесен поредният удар – старецът-сладоледаджия изчезнал, потънал вдън земя. Търсили го под дърво и камък, децата изпяли всички песни и издекламирали всички стихотворения, които знаели, с надеждата, че той се криел или им бил сърдит за нещо и че чуел ли това музикално-литературно представление, щял да се появи, но него все така го нямало.
Жителите на градчето си шушукали тихо и плахо, че това трябва да е дело на момчето-таласъм. Новина стигнала и до Добри. Отнового обхванало ужасното и парещо чувство на гняв, който се засилил, когато осъзнал, че все още бил с гипсиран крак и нито можел да облече костюма, нито да се движи. Трябвало да изчака още няколко дни. Ако не били родителите му, които го обсипваха с внимание и окуражителни думи (“само да ти свалят гипса, веднага хукваш да търсиш Огнян и да му покажеш, че с Щастливковци шега не бива!”), Добри щял да се превърне в пепел от гняв. Настъпил големият ден, в който докторът освободил крака на Добри от сковаващия гипс, а той на мига нахлузил тежкия, но внушителен супергеройски костюм. Щом излязъл от болницата, извикал:
-Ела, Огняне, призовавам те на честна битка! В това време таласъмовият син бил в гората, но тъй като имал свръхспособности, сред които слух, който долавял гласове и шум от километри, дотърчал с бърз бяг. Харесвало му, че бил центърът на внимание и че можел да покаже силата си пред толкова много хора.
-Ха! Пак ли ти? Не разбра ли, че съм по-силен от теб? – отвърнал подигравателно Огнян.
Добри се спуснал към него и му нанесъл удар с юмрук в гърдите, който мигом повалил Огнян на земята. Добри понечил да му нанесе и втори, но изведнъж, щом видял болката на Огняновото лице, дожаляло му, не било в кръвта му да поражда болка у други същества.
-Таласъмов сине, давам ти шанс да ми кажеш къде е старецът. – рекъл Добри.
-Добре де, обещавам да ти го доведа, в гората е. Речено-сторено.
Огнян, дали от страх, дали от внезапно съжаление за лошотиите, които сторил, хукнал към гората и не след дълго се върнал, нарамил сладоледаджията и го върнал на мястото му в парка. Цяло Щастливковци се продънило от неспирните крясъци на малките деца, които едвам смогвали да поберат радостта си от възвръщането на добрия старец. Както се досещаш, скъпи читателю, цял ден се пеели песни в парка, а старецът не спирал да прави сладолед и да танцува с малките щастливковци.
-Огняне, защо, създаваш тези беди на тези добри хора? – попитал го Добри. Огнян седнал на земята, заровил глава в ръцете си и заплакал.
-Защото и аз искам да съм щастлив, и аз искам да имам приятели, да се веселя с тях, да ходя на училище, но в гората таласъмите не ме искат, защото майка ми е човек, а те не обичат човеците. Щом аз не съм щастлив и другите нямат право да са щастливи. Сърцето на Добри едва не се пръснало от вълнение, болно му било да гледа нещастното момче, което за малко не пребило, както бе желал и за което дълго се бе подготвял.
-Обещавам да ти бъда приятел и да играя с теб, ако се извиниш на всички щастливковци най-искрено, от дълбините на сърцето си.
-След всички злини, които направих ти искаш да си мой приятел? – с треперещ от вълнение глас продумал Огнян.
-Винаги приемам извинения. А и ти си наранен, болката от пренебрежението и самотата са отровили душата ти.
И станало нещо прекрасно – момчето-таласъм прегърнало силно новия си другар. Изправило се и с мощен глас извикало:
-Щастливковци, моля ви за прошка, обещавам ви, че никога повече няма да руша нито вашето щастие, нито на когото и да било другиго по света, моля ви да бъда ваш приятел. Секнали песните в парка и всички деца вкупом се втурнали към Огнян и всяко едно от тях му дало по една прегръдка, а директорката на училището го поканила да бъде неин ученик. Огнян бил най-щастливото дете в онзи миг. С широка усмивка на уста Добри се върнал вкъщи и разказал на своите мама и татко преживелиците си от деня. “Ти си нашата гордост, най-добродушното и най-смелото момче на света. Истински супергерой.
-Трябва да направят филм за теб, за да вдъхновяваш и другите деца”, казали те на своя син.
-Вие сте най-добрите родители на света! Ако не бяха вашите грижи и уроци, аз щях да си седя страхливо вкъщи, както и всички щастливковци, а Огнян щеше да продължи да бъде нещастен злодей и да ни безпокои. И няма на света сироп, мамо, който да е по-вълшебен от твоите прегръдки. Ех, че хубаво би било да правиш сироп от прегръдки и да излекуваш всички болни деца по света! И заживели всички още по-щастливо.
