Как да вбесим роднини и приятели с деца по празниците

| от MamaMia |

Празничен обед – време на благодарност, спокойствие, уют. Цялата рода се е събрала на гости, телевизорът е пуснат тихичко и от него се носят ангелските гласчета на детския филхармоничен хор, изпълняващ традиционното коледно матине… Официална свещ в кошничка от шишарки и елхови клонки осветява масата. По бялата покривка са наредени чаши, в които вече е сипано червено вино. В очакване на коледния обяд цари мир и роднинско задоволство.

Внезапно се чува оглушителен вой. На линейка.

Едра детска количка с надпис Ambulance, управлявана с дистанционно, се стрелва с непрекъснат писък и включена сигнална лампа сред обувките на роднините, блъска се в краката на масата, и със страшна сила се забива във висящото крайче на покривката. След това с неистово упорство линейката все повече се увива в крайчето в опит да се освободи от хватката на покривката, в следствие на което цялата инсталация върху масата поддава на дърпането. Чашите с вино се разклащат и една по една се сурват на земята заедно със свещта, която загасва със съскане, разсипвайки разтопен восък по пода.

Мама надава възмутен крясък.

Баба цъка с език, промърморвайки нещо за лошото възпитание.

Чичо, който тъкмо е посегнал към чашата вино, въздъхва драматично.

Леля вади носна кърпичка и в някакъв безсмислен унес доразмазва восъка, разлят върху пода.

Братовчедите хихикат.

А основният виновник за инцидента седи невинно като младенец в средата на стаята, все така стискайки дистанционното в ръце.

Линейката продължава да вие. Татко скача почервенял, със свити юмруци и изревава:

„Кой ти подари тази кола?!??!“

Това беше ти. Свиваш се виновно на стола и забиваш поглед в пода. Но не трябва да се срамуваш. Защото роднините не си дават сметка, че вместо линейка с дистанционно, можеше да подариш на детето

кученце, зайче или хамстер.

Всички деца обичат мънички сладички кученца със сини очички и малки нослета. На което и дете да подарите домашен любим, то ще помни подаръка ви цял живот – вие ще се превърнете в любимия чичо/леля/братовчед или семеен приятел. Когато дават име на кученцето, децата ще си мислят с нежна обич за вас.

Но когато малкото пухено приятелче се изпишка на килима, родителите ще те прокълнат. Издриска ли се, ти ще се превърнеш в персона нон-грата за това семейство. А когато кученцето поиска да излезе навън, твоето име ще бъде записано на първо място в списъка за поръчаните за убийство. Можеше да е и по-зле.

Синтезатор за подарък

е нещо като проклятие за всяко семейство по празниците. Ако семейството е по-далечно и можете да минете с по-евтин вариант, пробвайте с пластмасова китара с батерии. Във всички случаи ако детето получи музикален инструмент, то трябва да го пробва. Ако родителите не му разрешат да посвири по време на коледния обед, то то ще започне по време на коледната вечеря. Ако не, тогава ще им надуе главите на Стефановден, и през всички останали почивни дни.

А ако те оцелеят, след седмица, на Банго Васил, когато всички в блока са с тежък махмурлук след посрещането на Новата година, ексцентрични трели от синтезаторни/барабанни/китарни мелодии ще възвестят продължението на тържествата.

Но нека не се оплакваме от шума на модерните играчки. Днес може да е пълно с крещящи играчки, но обикновено е достатъчно родителите просто да скрият батериите от децата и да настъпи тишина. А какво ли са правели родителите преди 50-60 години, когато някой подари на детето

кречетало, хармоника, барабанче или… Прашка?

Това с прашката е върха, наистина. Жалко, че сме станали такива пацифисти…

Животът с деца става все по-малко лишен от адреналин.