Негативността ни заобикаля отвсякъде. Скорошно изследване на Харвард (с риск да го наречем „Тъпото“ или „Простото“) оценява благополучието сред съвременните млади хора като критично ниско. Това е плашеща мисъл, но е видимо и с просто око, ако следим настроенията в социалните медии например. И не можем непременно да виним младите, ако са черногледи. С нарастващия работен натиск, изменението на климата, политическите проблеми, както и ефектите на енедмията, напоследък нещата са малко по-стресиращи за всички.
Но знаете ли, че негативността може да се мултиплицира чрез ежедневната реч, и то посредством изрази, които на пръв поглед изобщо не изглеждат като носители на токсичност, но могат да отровят и почернят атмосферата на работното ни място? Това е вярно. И не е никак маловажно, защото все пак там прекарваме огромна част от будното си време – дори ако работим от дома, ние отново се намираме в някаква форма на константно взаимодействие с екиап си. И с някои доста невинни наглед фрази държим своя ум в състояние на постоянен негативизъм, а го прехвърляме и към своите колеги, мениджъри, екипи от хора, за които отговаряме.
„При първа възможност“, „Веднага“, „Незабавно“, „Спешно“, „ASAP“…
Всяка вариация на този пресиращ термин в ежедневната реч е най-малкото досадна и напрягаща, а най-често и напълно излишна за употреба. Показва ниска емпатия от страна на човека, който иска нещо „ВЕДНАГА“, без дори да се поинтересува колко точно натоварен е графикът на другия. Независимо дали е злоумишлено или не, това показва липса на уважение към границите, особено ако става дума за очаквания извън подходящото работно време или обичайните работни задължения.
Вместо да казвате „възможно най-скоро“ и подобни, помислете за краен срок, който може да е разумен за вашия колега, и го попитайте от каква подкрепа може да се нуждае, за да изпълни задачата. Ако задачата е фиксирана във времето, уверете се, че човекът е наясно с него, защото „възможно най-скоро“ всъщност не е ясен срок. Ако имате нужда от работа в извънработно време, предложете на колегата си стимул или възможността да откаже. Ако нямате бюджет за овъртайми, дайте му възможност да компенсира часовете си двойно, почерпете го обяд.
Във всички случаи, когато е възможно, моля, уверете се, че вашият колега има време за работа по проекта. Само защото сте забравили за краен срок или не сте успели да измислите своята част от проекта с достатъчно време за изпълнение, не означава, че трябва да карате всички останали около вас да полудяват от напрежение. А ако има намесена трета страна, дори тя да е клиент, или изобщо лице в доминиращо икономическо положение, уверете се, че работите като партньори, а не спазвате еднолично установени от него невъзможни условия за сметка на себе си и екипа си.
„Забранено е да се споделя информация за възнагражденията в екипа между служителите.“
Така ли? Защо? Може би в политиката на възнаграждения има нещо гнило, нещо несправедливо?
Тази политика на конфиденциалност се използва, за да се държат хората в неведение относно стойността им – и да се предотвратяват справедливите и равнопоставени възнаграждения – от десетилетия. Прилага се в много форми. Молба от страна на мениджър или специалист по човешките ресурси, или пък ситен шрифт в договор, допълнително споразумение за неразкриване на информация. Може да е всеобхватно разбиране, наложено в екипа, че доходите са чувствителна тема и може да бъдете устно тормозени за това.
Въпреки че тази фраза идва при нас по много неочаквани начини, фактът е, че забраната работниците да обсъждат заплатите си помежду си е незаконна. Може да има дискусии относно заплатите в извънработна среда, в почивка и дори в работно време, ако самото естество на работата позволява неслужебни разговори. Това е право, чието изключване по договорен път може да се оспори.
Ако такава забрана се повдигне по време на процеса на наемане, това често може да бъде червен флаг. Откритият диалог относно заплатите обаче все още е широко табу и прозрачността на заплащането не е гарантирана комуникационна политика във всички фирми. Така че зависи само от нас самите дали ще се съгласяваме сляпо и по този начин мълчаливо ще приемем възможността колега на същата длъжност да получава в пъти по-малко или повече от нас. Откритостта може да отнеме шансовете ви да бъдете наети, но струва ли си да ви наемат на място с подобна вътрешна култура?
„Ние тук го правим така.“
Рецепта за бедствие в развитието и на бизнес, и на семейство, и на държава, ако щете.
Фразата „винаги сме го правили по този начин“ често се използва за защита на морално, технически или комуникационно остарял процес. В много случаи се използва за възпиране на внедряването на нов процес, когато работниците може да трябва да научат повече или да променят своя набор от умения. Понякога лицето, което го използва, се чувства застрашено от другата страна, която може да изглежда като заплаха за него и неговата компетентност.
Така или иначе, тази фраза показва отвращение към промяната. Вместо да мислите в духа на „ако нещо не е счупено, не го поправяйте“,е по-градивно да се чудите дали новият процес или идея може да подобрят крайния резултат за дейността ви като цяло. Отделете време, за да обмислите дали това може да направи вашия екип по-продуктивен, да повиши ефективността или може би дори да улесни работния процес. Това, че някой предлага нов начин за правене на нещата, не означава, че се опитва да вземе работата ви или да ви накара да се чувствате малко по някакъв начин.
Дори в случаите, когато старият начин на работа е много ясно най-добрият вариант, „винаги сме го правили по този начин“ кара говорещия да изглежда тесногръд и закостенял. В тези сценарии е най-добре да се претеглят плюсовете и минусите и да се подложат на широка дискусия, когато се приближава към промяна в работния процес, особено ако засяга множество хора в компанията. Този подход ще покаже на всички участници, че се доверявате на тяхната преценка и сте любопитни да приемете това, което работи най-добре, независимо чия идея е.
„Това е невъзможно.“
Всъщност най-вероятно някой друг някъде другаде вече го прави.
Подобно на горната точка, отхвърлянето на нещо като изначално невъзможно показва ограничаващо отношение. Въпреки че на пръв поглед нещо може да изглежда невъзможно наистина, никога не искате да произнасяте тази фраза или подобни на глас, тъй като това може да каже на другите, че не желаете да обмисляте, да си сътрудничите или по друг начин.
Преди всичко е важно да разберете откъде идва гледната точка на другата страна. Защо ще повдига въпроса за осъществяването на нещо, ако то е напълно неосъществимо? Защо е важна за другия човек идеята? Дали тази идея е само отправна точка за обсъждане на нови полета и обхвати на дейност или носи потенциал за реализация? Какви нови пътища можете да използвате, за да превърнете „невъзможната“ до момента цел в реалност?
Вместо веднага да правите прибързано заключение, че нещо ще бъде твърде трудно за маневриране, заменете тази фраза – както наум, така и на глас – с нещо от типа на „Любопитно, а как си представяте изпълнението?“ или „Какви стъпки мислите, че можем да предприемем за осъществяването на такова предизвикателство?“. С тези формулировки вие все още съобщавате ясно, че може да има риск или други пречки, но че сте готови да отворите ума си за нова идея, концепция, дейност или събитие.
Вижте още:
Самопомощ и мотивация: „Еми, не знам, брат, ти си знаеш“ в 300 страници
