Боян Монтеро знае, че е художник откакто се появява на света
Бащата на Боян е мексиканец, а майка му е е българка, която го отвежда в Китай, където остават десет години.
Учи в Ритвелд и Сандберг в Амстердам, но вярва, че истинската му задача е тук - в България.
В постоянно пътуване между България и Холандия, той намира време да рисува, пише, композира, преживява, преплита езици, идентичности и образи.
Изкуството му носи тялото на преживяното, гласа на онези, които не могат да говорят, и образи, които се появяват, преди да ги разбереш.
На 5 февруари от 18 часа в столичната Галерия Little Bird Place (ул. 11 август №7) ще бъде открита изложбата на Боян Монтеро "РЕЦИКЛИРАНА НЕВИННОСТ".
В новата си изложба артистът смесва спомени и нови визуални импулси в свежи интерпретации.
Как би изглеждало да рециклираш чувство? Рисунка? Детската версия на себе си? - това са въпросите, чиито отговори търси той.
Ето какво казва за предстоящата изложба си авторът:
"Обикновено мислим за рециклирането като практично действие: повторна употреба, преосмисляне, даване на втори живот на изхвърлени материали.
Но рециклирането може да бъде и емоционално, поетично, дори духовно: връщане към нещо изгубено, забравено или потиснато.
РЕЦИКЛИРАНА НЕВИННОСТ събира творби, които преосмислят и интерпретират ранните ми творчески жестове - дигитални рисунки в Microsoft Paint, колажи, снимки и нови творби, вдъхновени от тези първи знаци.
Някои образи се използват отново: с променени цветове, увеличени или върнати в нови форми.
Други са изцяло реконструирани, водени от спомени и копнеж по непринудената радост от спонтанното създаване.
Границата между съхранение и преосмисляне се размива. Подобно на циклите в екологията, миналите следи и спомени се обновяват и трансформират.
В продължение на години практиката ми включваше мащабни, сайт-специфични и изследователски базирани проекти. Тук променям фокуса.
Експериментирам с по-малки формати, по-леки материали, по-бързи решения.
Но въпросите остават. Може ли невинността да бъде пресъздадена? Нещо, което губим, или нещо, което ни учат да забравяме? Миналото наистина ли е изчезнало, или винаги чака да бъде докоснато отново - нежно, неуко, спешно?
Творбите в РЕЦИКЛИРАНА НЕВИННОСТ не са продукт на носталгия, а желание за свързване.
Не се опитвам да се върна назад. Опитвам се да бъда тук - с всички версии на себе си, които все още са в мен: този, който е рисувал медузи и слонове, който се е страхувал, който се е чувствал свободен, който все още не е знаел как да се преструва.
Понякога не искам да правя изкуство. Просто искам да живея. А понякога създаването на изкуство се оказва самият живот..."
Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".
