Още в древността хората са знаели нещо, което днес отново преоткриваме - играта не е просто забавление. Тя е школа за живота.
Античните настолни игри, играни по нашите земи преди хиляди години, са развивали качества, които и съвременните жени търсят да изградят у децата си: търпение, концентрация, умение за планиране, приемане на загубата и поемане на отговорност.
Това разказват пред БТА Росица Маринова - координатор на музейната програма "Образование чрез изкуство", и доц. д-р Хариета Манолова - клиничен психолог в Клиниката по детско-юношеска психиатрия "Св. Никола" към Александровска болница.
Програмата си поставя за цел подход, който използва различни изкуства (музика, театър, танци, визуални изкуства), за да развива когнитивните, социалните и емоционалните умения на учениците, като насърчава креативността и критичното мислене.
Игри от миналото с послание за настоящето
С подкрепата на Министерството на културата и регионални музеи в страната екипът на програмата вече е възстановил 14 антични настолни игри, които са играни в миналото по нашите земи.
Сред най-впечатляващите е т.нар. "игра с ямички", открита край античното селище Слатино от археолога Стефан Чохаджиев.
Керамичен предмет с 16 полусферични вдлъбнатини, датиран от петото хилядолетие пр. Хр., се смята за една от най-старите игри в Европа.
По аналог с древноафриканската Манкала, играта учи на управление на ресурси, броене и стратегическо мислене. Простите камъчета, които се местят от ямка в ямка, всъщност тренират наблюдателност, търпение и умението да предвиждаш действията на другия.
Съвременни психологически изследвания потвърждават, че именно този тип "бавни" игри подпомагат развитието на изпълнителните функции на мозъка - планиране, самоконтрол и когнитивна гъвкавост.
"Алкерк" - когато няма връщане назад
Една от най-дълбоките стратегически игри на античния свят е "Алкерк", открита при крепостната стена на Плиска. Играта е териториална и целенасочена - движението е само напред, без възможност за отстъпление.
Това я прави особено ценна от психологическа гледна точка.
Детето (а и възрастният) се учи да поема отговорност за решенията си. Няма "undo". Няма втори шанс за същия ход.
Изследвания в областта на детската психология показват, че подобни игри подпомагат изграждането на вътрешен локус на контрол - усещането, че резултатите зависят от собствените действия, а не от случайността.
"Дама" и "Рота" - тренировка за ума и нервната система
Играта "Дама", изключително разпространена в древността, е откривана на най-различни места - от тракийски могили до античния стадион в Пловдив. Тя изисква търпение, далновидност и способност да мислиш няколко хода напред - умения, които днес наричаме "емоционална зрялост".
На другия полюс стои римската "Рота" - бърза, безкомпромисна и изискваща пълна концентрация.
Само три пула и един погрешен ход означава загуба. Именно такива игри са особено подходящи за "рестарт" на ума и за трениране на фокуса - нещо, от което съвременните жени често се нуждаят между работа, дом и грижа за деца.
Търсейки игра за повече от двама души, изследователите се насочват към древни цивилизации и възстановяват египетската игра "Мехен" - посветена на богинята-змия, пазителка на нощното пътуване на бог Ра.
Играта, във формата на спирала, е не само забавление, но и символичен разказ за пътя на душата. Шестима играчи, лъвове, зарове и елемент на непредсказуемост - всичко това превръща "Мехен" в социално преживяване, което сплотява и създава усещане за принадлежност.
Какво казва науката за настолните игри
Психологията днес ясно показва, че груповата игра подпомага емоционалната свързаност, намалява тревожността и развива социалната интелигентност.
Освен това, според доц. Хариета Манолова, настолните игри развиват логическо и стратегическо мислене, подобряват концентрацията и устойчивостта на вниманието, развиват фината моторика и координацията "око-ръка", които са ключови за усвояването на важни умения като писането.
Не на последно място, игрите учат децата да спазват правила и граници и помагат за приемането на загубата без срив в самочувствието. Изследвания показват, че децата, които редовно играят настолни игри, по-лесно регулират емоциите си и имат по-добри социални умения.
Урокът да губиш - подарък за живота
Една от най-трудните, но и най-ценни уроци е умението да губиш.
Игри като "Не се сърди, човече!" учат децата, че загубата е част от процеса. Психолозите са категорични: не е полезно родителите умишлено да оставят децата да печелят. Така те не изграждат устойчивост към фрустрация.
Когато едно дете запази спокойствие след загуба, това е победа с дългосрочен ефект - за самочувствието, емоционалната стабилност и отношенията с другите.
В свят, в който всичко се случва "на бързи обороти", бавният живот често се възприема като лукс или слабост.
От психологическа гледна точка обаче забавянето не е отстъпление, а необходим механизъм за психично здраве. Човешкият мозък не е създаден за постоянен поток от стимули, нито за непрекъснато превключване между задачи.
Именно затова практики като бавната игра, ритуалното време и съзнателното присъствие имат толкова дълбок ефект върху емоционалния баланс.
Античните настолни игри са естествен пример за изграждането на култура без таймери, нотификации или "бързи награди". Всяко действие изисква изчакване, обмисляне и поемане на последствията. Психолозите определят този тип преживяване като дълбока ангажираност, при която умът се успокоява, а вниманието се стабилизира.
В емоционален план бавният живот е и живот на връзките.
Докато играем настолна игра, ние сме "тук и сега" - виждаме лицата, чуваме гласа, усещаме реакциите. Това активира т.нар. социална нервна система, която е отговорна за емпатията и чувството за принадлежност. За семейството това е особено ценно. Съвместната бавна дейност изгражда доверие и сигурност - основата, върху която детето развива самочувствие и емоционална стабилност.
Психологията на бавния живот не отрича прогреса, а напомня за границите на човешката психика.
Античните настолни игри ни учат, че мъдростта не идва от бързината, а от вниманието. Че силата не е в това да реагираш веднага, а да изчакаш точния момент.
И може би затова тези игри са оцелели хилядолетия - защото отговарят на нещо дълбоко човешко: нуждата да бъдем спокойни, свързани и присъстващи.
