Три хапки, добре подредени в красива чиния и толкова съвършени, че човек се колебае дали въобще стават за ядене. Вкус, който дълго се помни. Нещо, което не можем да сглобим набързо в къщи след работа. Наистина ли имаме нужда от това, или просто демонстрираме, че можем да си го позволим?
В България гурме сцената още прохожда, но вече има своите амбициозни актьори. Има и публика, готова да плати, за да бъде част от спектакъла. Едни търсят автентично кулинарно преживяване — вкус, който ще помнят с години, а други - селфи с шеф-готвача.
Гурме ресторантът не продава просто храна — той продава чувство за изключителност, онова леко изтръпване, когато осъзнаеш, че вечерята ти е режисирана като театрално представление. Всеки детайл е подбран да внушава, че си на "особено" място, сред "особени" хора. Потребителят на гурме културата рядко търси насищане. Той търси разказ за самия себе си - история, в която той е главният герой, ценителят, този, който "разбира". Понякога и за някои хора това е чиста естетическа наслада. Друг път е само виза за клуб, в който не всеки влиза.
Френският социолог Пиер Бурдийо въвежда идеята, че храната и кулинарните предпочитания са маркери. Вкусът не е просто личен избор, а инструмент за социално разграничаване, обяснява той.
"Нищо не утвърждава по-ясно нечия "класа", нищо не класифицира по-сигурно, от вкусовете в храната", казва той.
Според учения храната, музиката, изкуството, които харесваме, са символи на нашия културен капитал, начин да се позиционираме в социалната йерархия. Така гурмето се превръща в идеална сцена за демонстрация - изисква определени знания, език (термини като "су-вид", "редукция" или "поширане"), и съответна финансова възможност. Консумацията му е едновременно гастрономически акт и социален жест.
В крайна сметка, гурме културата е огледало. В нея се отразяват нашите ценности, нашето желание да се откроим, и нашата готовност да платим за красота — било тя в чиния, в платно или в концертна зала. А ако тази готовност е и необходимост - това вече е белег, че сме излязли от зоната на "всички сме равни в невежеството си" и сме направили стъпка към "особените" хора.
Иначе, вечерята спокойно може да е най-обикновена вечеря, която обединява около масата семейството. Ако това носи радост на всички - така да е, защото радостта от това, което правим, вкусваме и преживяваме заедно си остава най-важното ни достижение.
