19 ноември е Световен ден за борба с насилието над деца
Всеки втори приемен тийнейджър се чувства подиграван или изолиран в училище, показва изследване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).
Непредставително допитване на Асоциацията показва тревожни тенденции за преживяванията на младежите, настанени в приемни семейства.
Данните, събрани чрез анонимна анкета сред 54 младежи, отглеждани в приемна грижа, на възраст 14-18 години от цялата страна, разкриват постоянен модел на преживяно насилие, социална изолация и стигматизация в училище и сред връстниците.
Изследването се реализира в рамките на проект INSPIRE, подкрепен от ФРГИ и Европейския съюз, насочен към превенцията на насилието над деца и изграждането на чувствителна към травмата среда.
Резултатите показват, че 84% от участвалите младежи са преживели форма на насилие преди настаняването в приемно семейство - физическо, емоционално или пренебрегване.
Особено тревожна е ситуацията в училище - среда, която би трябвало да предлага стабилност.
61% от младежите посочват, че учител е коментирал историята им по неподходящ начин, а почти половината чувстват, че към тях има по-занижени по отношение на успеваемостта им критерии, само защото са от приемно семейство.
38% се чувстват "невидими", тъй като някои теми се избягват в училище, а това допълнително засилва усещането им за различност.
Най-сериозен остава натискът от връстници.
56% от младежите са били подигравани, 48% казват, че са изолирани от общи инициативи и дейности (канене на рождени дни, излизания и др.), а 75% се срамуват да признаят, че живеят в приемно семейство.
Онлайн средата усилва този натиск - близо една трета съобщават за онлайн обиди, провокативни въпроси или анонимни нападки.
Младежите от приемни семейства искат "да не трябва да обясняват откъде са", "да ги третират като нормален човек" и "да имат поне един учител, който им вярва".
Най-силно се откроява страхът от повторно изоставяне или преместване в друго приемно семейство, който влияе на поведението им, желанието за близост и способността да изграждат доверие.
Проучването показва ясно, че стигмата е форма на насилие.
Тя не винаги е видима, но действа ежедневно - в подигравките, в пренебрегването и изолацията от връстници, в по-ниските очаквания към тях и етикетирането.
Тази среда поддържа висока тревожност и затруднява изграждането на стабилна идентичност и принадлежност сред младежите в приемна грижа.
НАПГ подчертава необходимостта от системни мерки, сред които обучения за учители, по-добра координация между институциите, чувствителност към травмата в училищната среда и активни политики срещу насилието и стигмата.
