Не, не бих водил никакви битки с децата – и дано да стане така някой ден. Но все още не съм ефимерен, извисен над нещата дух, който не се дразни на нищо и никого. И затова в момента има елементи от ежедневното поведение на децата ми, някои от които може да изглеждат дребни отстрани, но мен лично ме тормозят зловещо и не мога да ги приема.
Нали има едно май умно изказване, че трябва внимателно да си избираме битките.
„Битките“ с децата може да са безкрайно много, дори на практика – всичко, свързано с възпитанието им и изобщо развитието им, ние може да го приемем „на нож“. Защото: е много важно да стане човек; това си е нашето дете; това ни е работата като родители; не искаме да се провалим като баща/майка (каквото и да си мислим, че означава тази безкрайна глупост „провален родител“).
Да, обаче като непрекъснато крещим по детето, не спираме със забележките, коментарите, насоките, съветите и другите завоалирани под формата на добри намерения критики, то просто ще спре да чува, ще спре да схваща смисъла. А ще чувства, че просто не го приемаме такова, каквото е. И май е добре поне да намалим поводите, по които крещим, и да се фокусираме само върху няколко по-важни според нас.
Та, ако трябва да избера 5 неща, които ми е трудно да приема, чоплят ме, тормозят ме и все още не съм намерил друг начин, освен да правя постоянни забележки на децата за тях, това са ето тези (не са подредени по важност):
1) Оставянето на вратите отворени
Да де, на децата вероятно им е по-лесно да преминат през отворена врата, която по-рано не са затворили, и отново да я оставят така след себе си, за да им е по-лесно на връщане. Защото напред-назад има, колкото си искаш. Да, обаче знаете – лятото става течение, а зимата изстиват стаите. И не става да им пуснеш популярното иронично „У вас завеси ли имате вместо врати?“, нали се сещате защо. И съответно, се започва едно повтаряне, потретяне и постотяне на висок глас: „Затваряйте вратитеее!“. Подход, който имаше известен успех, се изразяваше в това да сложа за отговорник едното дете да са винаги затворени вратите. А другото – да не се крещи. И ги помолих да си помагат. Успехът беше голям всъщност. Но изискваше от мен внимание да провеждам разговор предварително с тях по тези отговорности. А май трябва да си призная, че по-лесно ми идва да си крещя: „Затваряйте вратитеее!“. Без особен резулат обаче.
2) Дивеенето вечер
Парадоксалното е, че децата дивеят, вероятно защото са изморени и нервни в края на деня. И по мистериозен начин енергията за дивеенето е на високо ниво! Този цирк почти не се случва в други части от деня. Като всички действия са придружени от неимоверно високи децибели: истерично гонене, препускане в галоп, крещене, пищене, крещене все едно някой е колен, пищене все едно друг е бит до синьо, катерене, хвърляне на предмети с бойни викове. Съответно, после може да има падане, пребиване, мощен рев от падането/пребиването. Не знам какво си мислят съседите ми, но сигурно поне веднъж са посягали да звъннат я на полицията, я на социалните и може би в крайна сметка (благодаря ти Фейсбук!) са приключвали само с писането на гневен пост.
3) Блъскането на вратите
То е малко като подточка на първото. Но си е отделно. Едно, заради шума от „затварянето“, второ – заради ремонтите, които трябва да се правят после. Защото, когато децата ми решат да затварят вратите, те просто ги засилват и виж ти, понякога вратите при тряскането си, наистина се затварят! А ако не ги блъскат, просто ги притварят, ей така оставени по 2 см отворени, което сякаш е още по-дразнещо. Викам по децата, но повече разчитам, че като станат поне на 16, ще са на възраст, на която да схващат какъв е смисълът от дръжката на една врата за затварянето й.
4) Да се бият и обиждат помежду си
Да, да, това дразнене помежду им е нормално, всички сме били деца и т.н. Интересното е, че ако аз не се намеся и не е животозастрашаващо, повечето пъти децата много по-добре успяват да си се разберат помежду си. И то така, че после бързо забравят неприятната случка. Ние, големите сме тези, които по принцип помним, обиждаме се, влачим горчилката. И ето, че когато се намеся, сякаш лупата е сложена и всичко е увеличено неимоверно, впечатленията са по-големи, съответно се помни повече и му се обръща твърде голямо внимание…
5) Да повтарям
Да, знам, че една от същинските задачи на това да си родител, е да повтаряш. Неуморно, до откат: „Свали краката от масата, свали краката от масата, свали краката от масата…“, „Не бъркай на сестра си в окото с ножицата, не бъркай на сестра си в окото с вилицата, не бъркай на сестра си в окото с молива…“, „Изми ли си зъбите, изми ли си зъбите, изми ли си зъбите…“, „Затваряй врататааа!“.
Но е досадно, досадно е, досадно е, досадно е!
Още от Владимир Вълков:
Майки, какво ще подарите на мъжа си в Деня на бащата?
Защо се дразня на стереотипа за безгрижния баща
Проходилката трябва да бъде забранена със закон
Ако трябва да науча децата си на едно-единствено нещо…
За „Браво“ ли е постоянното „Браво“?!
От какво се ужасяват най-много децата
Суперсилите, които децата губят с порастването
На фризьор, с вода, палатка в хола… Кои са най-дразнещите детски игри?
Домашните любимци (май) не учат децата на отговорност
Детски рев? Ама, моля ви се, той да не е само един вид
5 причудливи особености на малките същества – 1 част
