Колко трябва да си загубен, за да купиш на детето си раница „naprao gi ubivam“? „Чашата преля“ точно в момента, в който видях тази подигравка с учениците.
Оставяш децата си да се развиват сами – купуваш им тетрадки с лика на Роналдо, обличаш ги в рокли на Белла или някоя друга принцеса от анимационен филм, зареждаш се с химикалки и гумички на сърчица, розички и подобни. Но при поискване на подобна раница или аксесоар трябва да бъдеш твърд и да кажеш поне един път „не“.
Като изключим високата цена на раницата с добавените към нея аксесоари, самата идея, че детето ти ще се разхожда из София с раница на „яката дупара“ би трябвало доста да те смути.
Тук вече идва проблемът, че от семейството тръгва всичко. Ако в подобен момент омекнеш и снабдиш детето си с раница, на която има лика на Гери-Никол, облечена в латексов гащеризон, всичко ще тръгне лавинообразно. След това ще поиска костюмчето от раницата, след това силиконов бюст, за да си отива с латекса, големи устни, малък нос, коса на клипсове…
Класният ръководител няма по какъв начин да ти помогне, съучениците също, тъй като те най-вероятно също са искали от родителите си подобна раница, в случая единственият замесен, който може да „вкара“ малко здрав разум в главата на наследника, си ти – родителят.
По-добре детето ти да носи скучна едноцветна раница, отколкото да е с разголена руса мадама на гърба. Някакси ми се струва некоректно, дори цинично, да носиш учебникът по литература със стихотворения на Ботев и Вазов в чанта, чийто дизайн е на жена, която пее „naprao gi ubivam“
