Няма връзка, която от време на време да не заприличва на психо-филм. И все пак, едно е двама души да се скарат сериозно по даден въпрос веднъж на няколко месеца, съвсем друго е да живеят в постоянна драма, страх, подозрителност, параноя, в конкуренция, скандали и дори физическо насилие.
Но доста често е трудно да се определи къде точно приключват здравите отношения и къде започват нездравословните такива, които, ако продължат прекалено дълго, могат да се превърнат в токсични. А от токсичните връзки до домашното насилие крачката може да бъде съвсем малка.
Отношенията между хората винаги са сложни. Дори в привидно здравите връзки могат да дебнат потенциални поведенчески проблеми, които да усложнят нещата. Всичко това може да бъде стресиращо и плашещо, защото дори и да си задаваме трудни въпроси и да си мислим, че всичко в отношенията ни ще е наред, пак не сме застраховани от провал.
Затова е важно да подхождаме още в началото на връзките си с честност и откритост и да се опитаме да се уверим, че не ни очакват болезнени ситуации напред по пътя. В крайна сметка нали се надяваме да прекараме времето си с човек, който е подходящ за нас?
Кои са признаците, че връзката е „здрава“?
Най-важното нещо, когато говорим за здрави отношения, е двамата партньори да се чувстват добре един с друг ежедневно и ако някой от двамата не се чувства добре, това да бъде споделено възможно най-рано. По-важно е да се чувстваш искрено добре с партньора си, отколкото да се опитваш да убедиш себе си, че ти е комфортно, защото връзката изглежда добре на хартия.
Не можем винаги да споделяме същите интереси като тези на нашите половинки, а и те обикновено се променят с времето. Да построиш връзка на споделени вярвания и ценности е най-добрият вариант за създаването на устойчиви отношения.
Един от най-важните фактори, когато става дума за здравето на дадена връзка, е разбирането, че партньорът трябва да бъде добавка към твоя живот, вместо онова, от което се нуждаеш, за да бъдеш щастлив.
„Трябва да имаме свои собствени цели, мечти и желания и да сме способни да ги следваме в рамките на връзката си“, казва експертът по отношенията Уенди Кейпуел в текст за сайта Calm Moment. „Всеки човек трябва да може да развесели другия, да го подкрепя и да бъде до него, когато нещата не вървят така, както е планирано“.
Осъзнаването на това означава, че няма да се опитвате да трупате всичките си очаквания върху партньора, което в последствие може да доведе до развитието на нездравословно поведение.
За съжаление, въпреки всичките ни надежди и усилия, понякога това се случва.
Зависимостта, нуждата от контрол и други негативни поведения могат да се зародят в последствие в рамките на връзката, особено когато се появят ситуации извън наша власт, или когато някой от партньорите е имал лоши преживявания в миналото.
„Има някои очевидни, както и някои по-незабележими признаци, за които да се оглеждаме. Често те са пренебрегвани, мислим, че става дума за нещо временно, но те са си реални“, казва Уенди Кейпуел .
Според нея трябва да ни светне алармата, ако не можем да споделяме чувства, ако винаги спорим по едни и същи въпроси или се чувстваме постоянно потискани от партньора. Същото важи и ако спрем с интимностите – и то не само със секса, но и с целувките, прегръдките и споделянето на най-дълбоките мечти и тревоги. Това могат да бъдат притеснителни знаци, че нещо не е наред.
Но колко лесно е да предотвратиш една връзка да стигне до задънена улица?
„Нездравословните черти на поведение се отнасят за това как виждаш себе си във връзката и/или как един от двамата партньори се държи“, коментира експертът по отношенията Натали Лий. Ако единият или и двамата прибягват до поведение, което не благоприятства развитието на връзката, следва да се проведе честен и открит разговор. Това може да доведе до себеосъзнаване и растеж и от двете страни. Или може да бъде послужи като аларма, че връзката не е подходяща.
Тази перспектива може и да звучи плашещо, но когато не са разпознати и посочени, нездравословните начини на поведение може да се превърнат в токсични с течение на времето и да прераснат в емоционален или физически тормоз.
За съжаление, знаците, че връзката не е здрава, са по-лесно разпознаваеми, отколкото начините да се разреши проблемът.
Тактиката на затъмняването (газлайтинг) може да се използва от единия партньор манипулативно, с цел да се спечели повече власт. Това е форма на емоционално насилие, чрез която бавно и постепенно се подкопава способността на другия партньор да прави преценки, като вредните и разрушителни думи и постъпки му се приписват лично на него. В такива случаи партньорът-жертва е принуден да си задава въпроси за своята собствена реалност и започва да се разпознава като неизменна част от насилствената и принудителна връзка. Като резултат, той може да започне да се чувства изцеден и да си представя ситуации, в които сякаш полудява.
Други често срещани знаци на това, че във връзката има принуда или емоционално насилие, е когато на единия партньор започне да му липсва съчувствие към другите. Такива хора се стремят към все по-сериозно отчуждаване и изолация от семейството и приятелите на половинката. Може да го правят чрез изразяване на ревност например.
Да се вземат едностранни решения без обсъждане е друг начин да се подкопае стойността на другия партньор. Същото се постига и когато се правят постоянни коментари, които приличат уж на безобидна шега, но целят унижаване на половинката. Възможно е да се появи финансова зависимост, която злоупотребяващият насърчава, тъй като зависимият е неспособен да упражнява контрол върху собствения си живот, което би го спряло в случай, че поиска да напусне отношенията.
Едно друго преднамерено действие е поведението тип „каменна стена“ – това е метод за игнориране на някого, оттегляне от диалог или направо изчезване за известно време, дори до няколко дена, без никакво обяснение. Този метод предизвиква безпокойство у партньора, което го парализира и го лишава от възможност за действие. Това поведение може да бъде много подмолно и коварно, до степен, в която човекът, който е негова жертва, дори не забелязва в началото признаците му. Често са включени лъжи и има моменти, в които действащият по този начин партньор се държи любящо и дори извинително, което води жертвата до още повече съмнение в себе си.
Проблемът с емоционалното насилие е в това, че с времето може да ескалира и да стигне до точката, в която е трудно да се намери силата да се напусне връзката, особено ако жертвата е започнала да приема себе си като по-нисша, заради постоянната критика или смачкване на самочувствието.
Затова е важно да се запитате сериозно за своята връзка още в момента, в който се появят особени или неясни чувства. Не подценявайте нуждата да се вслушвате в сигналите, не се страхувайте да си отидете, ако знаете, че отговорите не са позитивни – продължителното оставане в такива отношения може да има много по-лоши последици.
Вероятно ще бъде изключително трудно да направите първите стъпки към напускане на връзката, която ви тревожи – по много причини. Повечето жертви на преднамерени действия и унизителни отношения вярват, че дълбоко в себе си човекът, който им вгорчава живота, всъщност ги обича – и това дори може да е частично вярно. Друг основен страх е мисълта, че човек може и да не е способен да си намери някой друг.
В такива моменти помага да напомняте на себе си каква връзка бихте искали да имате. Повторете си кои са важните за вас неща, спомнете си за дълбоко вкоренените ви ценности. Възможно ли е да постигнете мечтаната си връзка с някой, който има такова поведение? Ако отговорът е „не“, тогава може би е време да си тръгнете.
Запомнете че на света има 7, 6 млрд. души и имате голям шанс да се запознаете с някой в правилния момент. А той може да се окаже човек, с когото ще споделяте ценности и ще имате силни, подкрепящи и в крайна сметка щастливи отношения.
