„Пу, съсипа хубавото момче!“, кълнат бабите, когато гледат „такива“ жени в сапунените сериали. За „такива“ жени има думи и изрази като „мръсница“, „никаквица“, „кучка“, „разбивачка на семейства“ и всякакви други вербални изобретения на лицата, които, кой знае защо, гледат на живота от някаква морално извисена камбанария. А „такива“ жени са тези, които са направили грешката да се влюбят и да се срещат с женен, или поне с обвързан мъж. И не е задължително да са само жени – на мъжете също не им е чуждо да поддържат паралелна връзка с обвързана или омъжена дама. Да, не е желателна ситуация и не може да бъде напълно оправдана от етична гледна точка, но всъщност може да се случи на всекиго, дори на хората, кълнящи се, че никога не биха постъпили така. Да съдим другите е лесно. И не помага на никого.
Чувствата не питат и не подбират, идват неканени. Оттам нататък ние решаваме какво да правим с тях и невинаги сме достатъчно силни да се контролираме в името на непознатите други – в случая това са мамените партньори на човека, с когото искаме да бъдем. Не избираме кого да обичаме, а да дали да се поддадем на любовта си.
Хипотезите как е възможно да станеш третия в нечия връзка са разнообразни.
Понякога разбираш, че човекът до теб всъщност е обвързан, след като вече си се събрал с него, и тогава, освен за семейството или връзката му, всъщност е нужно да помислиш и за себе си – този човек е подходил неискрено и подмолно спрямо теб от самото начало на отношенията ви, не е проявил уважение нито към партньора си, нито към теб, и това е показателно за потенциала на бъдещата ви връзка. Друг път знаеш много добре, че интересът ти е насочен към семеен или поне обвързан човек, и все пак интересът го има, оказва се двустранен, отношенията ви в посока, с която и двамата не сте наясно. Нерядко паралелната връзка е съпроводена с обещания, че човекът ще се раздели с настоящия си „титулярен“ партньор в подходящия момент и ще си останете само вие и тези обещания в редица случаи са изречени напълно откровено, дори и впоследствие да не се изпълнят. Възможно е обаче и изобщо да отсъстват такива намерения. Ситуацията става още по-критична, ако в нея са намесени и деца. Неясни са и изходите – възможно е първата връзка действително да приключи и между вас да се получи нещо дълготрайно, споделено и истинско; възможно е, а и се случва най-често, твоят партньор да предпочете брака или връзката, в които вече се намира, и всичко между вас да приключи или, още по-зле, да продължи да се случва мъчително и пренебрежително към теб и да те наранява; възможно е и цялата объркана история да излезе да наяве и просто да нарани абсолютно всички, евентуално да сложи окончателния край и на проблемното семейство или връзка, и на вашите отношения, и всички да останете с горчив вкус в устата, след като сте се направили нещастни взаимно.
Ако се виждаме с обвързан човек, се срамуваме от себе си и се чувстваме виновни, но едновременно с това изпитваме напълно човешки надежди и положителни емоции, наред с паралелно усещане за гняв и отхвърляне. Вероятно за подобни ситуации Facebook беше въвел онзи статус „Сложно е“, който по едно време беше много модерен, ако искаш да се правиш на интересен, помните ли го? Отстрани погледнато, емпатията рядко, да не кажем почти никога, не е насочена към третия човек във връзката. Обикновено той е „виновният“, „безсрамният“, „наглият“ и сгрешилият. Би било по-добре за всички, ако нещата бяха толкова прости.
Да, укоримо е да се срещаш с обвързан човек, освен ако всички замесени в ситуацията знаят за случващото се и са на една и съща страница по отношение на триъгълника (или многоъгълника). Но причината за проблемите във връзката или за изневярата на „неверния“ партньор не си ти и не си моралния престъпник, като когото обичайно те гледат отстрани. Тази причина се корени в него самия или в другата му връзка. Той е човекът, който носи най-много отговорност в ситуацията, като отговорност отново не следва да се отъждествява с вина. Някои хора не вярват в моногамията, без това да е лично, макар че е човечно да го комуникират ясно с всички свои партньори, ако е така. Някои са нещастни във връзката, но и твърде слаби и страхливи да я прекратят. Някои просто се влюбват чисто и искрено, след като вече са опитали да създадат семейство. Възможно е дори да обичаш двама души едновременно, колкото и рядко да се случва на практика това.
Щом вече си попаднал в подобна ситуация, какво да правиш?
Трудно е дори да поискаш съвет от близки, защото връзката с обвързан човек не е първото, с което ще се „похвалиш“ на родителите и роднините си, на приятелите си, особено на обвързаните такива, а най-вече на обвързаните, на които някой изневерява или е изневерил – те няма да видят случващото се през твоите очи, освен ако нямат наистина много висока емоционална интелигентност да погледнат безпристрастно на ситуацията. Хората, с които ще можеш да поговориш искрено и без осъждане и обвинения, са малко и не всички от тях ще могат да те посъветват адекватно, защото отношения като твоите може да са далече от собствения им опит и манталитет.
Ще трябва да решаваш сам/а.
Въпреки всичко казано по повод това, че не третият човек е същинската причина за проблемите и изневерите в една съществуваща връзка, все пак е важно да помислиш как да ограничиш щетите, които настъпват за другите. Затова ако намеренията ти към твоя обвързан партньор за изцяло физически, сексуални и породени от любопитство за разнообразие, не е зле да помислиш пак. Секс без чувства можеш да получиш и другаде, без да нараняваш ничии чувства и без да поставяш себе си в уязвима позиция. Иначе казано, ако си в ситуацията на Джолийн от стария кънтри хит на Доли Партън, действително не е нужно да отнемаш нечий партньор, само за да си докажеш, че можеш. И ако е толкова важно за теб да си доказваш подобни неща, може да помислиш откъде идва тази нужда, може би дори да го обсъдиш с терапевт.
Подходът и решението ти ще са по-нееднозачни, ако усетиш, че се влюбваш и че виждаш потенциал за общо бъдеще с партньора, когото делиш със законния му такъв. Ще ти кажат „ама просто го/я зарежѝ“, може би без да се замислят, че ако беше просто, досега да си го направил/а. Ще ти кажат „нямаш ли малко достойнство“, а ти вече ще си страдал/а по темата. Ще те питат „как не те е срам“, а теб ще те е срам.
За да се заземиш и да погледнеш обективно на ситуацията, от своята, а не от чуждата гледна точка, е добре да обмислиш няколко аспекта:
Каквото и да чуеш, човекът, за когото носиш отговорност, си на първо място ти, това се отнася със същата сила и за другите двама или повече участници в твоята объркана връзка. Не позволявай да се намираш в отношения, които са неуважителни към тебе.
Вижте още:
