Като всяка порядъчна жена, си направих профил в Tinder чак след като се разделих с последното си сериозно гадже (макар винаги да съм твърдяла, че ходим несериозно – заради моята неприязън към обвързването и неговата склонност да прави секс с хора от фитнеса). Не си търсех друго гадже, понеже след скъсването неприязънта рязко беше преминала в абсолютна непоносимост към поддържане на любовни отношения от какъвто и да е характер, обаче тогавашната главна редакторка на сайта, за който работех, ми възложи да напиша 2500 думи за срещите в Tinder. И разказът да бил достоверен, от първа ръка.
Е хубава работа, възкликнах аз, значи очакваш, че за единия хонорар ще се изложа на риск някакъв непознат извратеняк да ме упои с рохипнол, да ме изнасили и да ме разчлени!
Стига де, Вуковска, ще излезеш на две-три срещи в някой бар (ти обичаш барове!), ще пийнете по едно питие, ще си поговорите, какво толкова! Искам автентична статия, а не преписваници от чужди сайтове! А и, реално погледнато, няма на кой друг от екипа да дам статията – едната колежка е омъжена, другата е бременна, а Васко… как да се изразя по-тактично…
Съгласих се с триста зора, но при условие, че от редакцията ми отпуснат и режийни за консумация в баровете, макар и за не повече от три питиета на среща.
За псевдоним си избрах Poison Ivy (отровен бръшлян), но после размислих и го смених с по-положително и предизвикващо сексуални фантазии растение – Praskovka_32.
Илюстрирах профила си с три сладурски, както ми се сториха тогава, снимки – с куче, което ми ближе лицето, макар физиономията ми да ме издава колко ме е гнус, по бански от времето, когато още не ми растяха косми около пъпа и коремът ми беше естествено плосък, и едно класическо селфи, което акцентираше върху новите ми зъбни коронки.
И дейтването започна.
Не ми се носи славата на късметлийка в живота и любовта, но не е и като да съм някоя тотална неудачница. Все пак имам добро образование, добра лична хигиена, а по външност се движа между 5 и 7 – в зависимост от това кой ден от седмицата е, понеже съм установила, че в някои дни съм по-ниска отколкото в други.
До ден днешен не мога да разбера едно нещо: при положение, че нито съм грозна, нито съм проста, нито мириша, как така през тази седмица, прекарана в Tinder, ми се паднаха САМО откачалки! Добрата новина е, че след като разказвам за това преживяване в ретроспекция, значи съм оцеляла физически. Друг е въпросът, че в психически план преживяното драстично засили мизантропията ми.
Понеделник
Много обичам да започвам проектите си от „чист“ понеделник. Трябва да призная, че доста ми е притеснено, за да не кажа, че направо ми се гади преди първата среща, която си чукнах в приложението. Въпреки псевдонима, „Индианец“, от снимките в профила не останах с впечатлението, че човекът е цветнокож. В предварителния чат ми се стори учтив, уважителен и грамотен, понеже пишеше със запетайки (макар невинаги да уцелваше правилното им място в изречението). Разбрахме се да се срещнем в заведение в един мол в обедната му почивка, която, както той уточни, била „от 12:30 до когато си искам“. Аха, оставя си значи достатъчно голям времеви слот, ако се стигне до натискане у нас или у тях, т.е. в хоум-офиса му.
На живо „Индианец“ прилича на Раян Рейнолдс. Въпреки че Раян не ми е холивудска тръпка (предпочитам нещо по-рошаво и татуирано, като Джони Деп например), такова лице е повече от приятна изненада предвид факта, че повечето от потребителите, които изпратих вляво преди него, бяха от типа „на 25 съм и съм плешив, защото бъкам от тестостерон, бейби“. Вътрешно започвам да си ръкопляскам, задето съм приела предизвикателството да напиша пустата статия.
Много приятно си говорим до момента, когато „Индианец“ не започва да ми пуска едно след друго свои „смешни“ клипчета в TikTok, на които или си пали пръднята със запалка, или шмърка бира със сламка през носа. За да си дам почивка от тия простотии, отивам до тоалетната. Забавям се повече от стандартното време за „пудрене на носа“ и когато се връщам, оня ме пита с широко разлята по цялото му Раян-Рейнолдско лице усмивка: „Сра, а?“.
Когато вече съм в таксито на път за вкъщи, установявам, че е успял, без да забележа, да лайкне собствения си Facebook профил от МОЯ телефон.
Вторник
Рекапитулацията на случилото се предния ден: „Совите не са това, което са“. Затова при днешното търсене на партньор гледам човекът да е повече орел и по-малко сова. Приложението ме чифтосва с „Климент“, който, както разбирам от снимките и краткото био, обича караоке, коктейли, кросфит, „красиви какички“ и котки. Фактът, че всичките му любими неща започват с “к” ме навежда на тревожната мисъл, че може да има някое недиагностицирано обсесивно-компулсивно разстройство. Обаче присъствието на котките в списъка донякъде ме успокоява, понеже не съм попадала на случай в Investigation Discovery2, в който протaгонистът хем да обича котки, хем да е сериен убиец.
„Климент“ идва със закъснение на срещата, което не е непременно първата червена лампичка, която да сигнализира „Stranger-danger“. Тя обаче светва, когато той започва да се извинява за закъснението си с факта, че до последно умолявал Дара (котката му) да го придружи, но тя отказвала, понеже се чувствала неразположена. Понеже съм още на първото от общо трите гратис питиета, не ми дреме особено за Дара и нейния дискомфорт, но когато на третото все още говорим за нея, а не за секс примерно, ми става ясно, че и вторникът е бил загубен за каузата ден.
Сряда
Събуждам се с мисълта, че третият път трябва да ми е вече на късмет. Ура! Оказва се, че съм много вървежна в Tinder, понеже, само докато съм спала, съм получила 29 съобщения от мъже, които съм одобрила на първо четене. 28 от тях държат да ми изпратят снимки на интимните си части в друг акаунт по мой избор. Не, мерси, може би друг път.
29-ият се казва „Big Daddy_55“ и аз се съгласявам да се видим по-късно през деня в барче, за което знам, че предлагат безплатни ядки към питиетата. Изобщо и не подозирам, че прякорът му отразява буквално житейската му ситуация. Мисля си, че е някой от тези мъже, които, макар да са на 20, обичат да им викаш „татенце“, докато те чукат. Пък този действително се оказа татенце.
Виж какво, Прасковке, или както там се казваш, нямам време за губене, понеже съм с рак на панкреаса в четвърти стадий и спешно трябва да намеря майка на четирите си деца. Виждаш ми се свястна, макар че очевидно пиеш много, така че какво ще кажеш – навита ли си да се оженим?
Шах и мат с пениса. Пардон, с пешката. Обяснявам с много, ама много гузна физиономия на „Big Daddy_55“, че не съм от майчинския тип жени и че мога да полагам адекватни грижи за алое или мушкато, но не и за деца, но пък му пожелавам успех в търсенето на подходяща партньорка и „дано я намериш преди… ами преди… нали се сещаш….“.
Четвъртък
Вчерашната среща с умиращия татко толкова ме разстрои, че след като се разделихме, отидох в друго заведение и се напих с един приятел, с когото след това и преспах. Всъщност само той спа, докато аз обикалях в търсене на отворена аптека в два през нощта, за да си купя ескапел или каквото и да е хапче или бира срещу зачеване на бебе! Но това кривване от маршрута на големия журналистически проект изобщо не ме отказа от изпълнението му докрай. Напротив, нахъса ме още повече да докажа на редакторката, а и на себе си, че не всеки мъж в Tinder е луд за връзване.
Днешният ми кавалер се казва Георги – със и без кавички, понеже това е истинското у име. За доказателство момчето ми показва личната си карта. Както и панорамна рентгенова снимка на всичките си зъби, за която твърди, че си е направил малко преди срещата ни, понеже „едно време хората са си купували кон, съдейки по зъбите му, хахахаха!“.
Аз по принцип не търся кон, а мъж – пробвам с кьопава шега да изляза от неудобната ситуация. Но вместо да го подсети, че това с рентгена е крайно неуместно на първа среща, шегата ми го поощрява да извади и други налични, явно предварително подготвени фотографии от личния, нецензуруран архив, с които целѝ да рекламира личните си достойнства.
Петък
След „коня“ вчера изобщо нямам желание за нова среща днес, но инбоксът ми е толкова задръстен от молби за „личен контакт“, а и от статията досега съм написала само един параграф, че няма как – измивам си зъбите, обличам си една небрежно-секси рокля, която казва „Мен не ме мислете, аз имам още много яйцеклетки в резерв“ и тръгвам на лов.
Като за начало на уикенда си мисля, че ще хвана нещо повече от шаран, вмирисан на тиня, но точно такъв ми се закача на въдицата. На профилните снимки изглежда чудесно, даже има една, на която е с тениска на университета Харвард. „I am a Harvard graduate, class of 2012!“, казва той, още щом се здрависваме и сядаме на маса в кафене с изглед към един омърлушен фонтан, в който се разхлаждат няколко деца, „А ти кой университет си завършила?“. Казвам му, а той прави физиономия. Е не е Харвард.
– Такааа… явно не си с много високо IQ, но поне да не беше излъгала за възрастта си!
– Не съм лъгала. Не си ме питал.
– Потребителското ти име намеква, че си на 32 – Praskovka_32. А ти си най-малко на 38.
Shit! Разкрита съм. Но и не съм, понеже, когато случката се разиграва, съм на 44.
„Абе, ти да не си доктор Рийд от отдел „Поведенчески анализ“ на ФБР!“, изперквам аз и почвам да хвърлям в дамската си чанта огледалцето, телефона, една солница и две сребърни вилички, за да демонстрирам красноречиво, че съм обидена и имам намерение веднага да напусна заведението. Иначе много го харесвам тоя сериал, „Престъпни намерения“, ама тоя харвардец направо ми лази по нервите.
– Ще ми се обаждаш ли за втора среща или да си тръгвам? – питам право-куме-в-очи аз, понеже и без това вече съм си изпила ведомствените три питиета и следващите, ако има такива, ще трябва да си ги плащам аз.
– Да, защо не, – превзето-аристократично казва ергенът и нескопосано се опитва да ме прегърне през рамо, за да ми докаже, че наистина има такова намерение. – Даже се надявах да ми направиш една свирка, че да се отпусна. Преди да дойда, имах много напрегната среща по Zoom, and this idiot from our London office направо ми вдигна кръвното.
Да, признавам, стигна се до орална интервенция, което е изключително унизително както за мен, така и за всички жени-боркини за социално равенство и личен кунилингус, но в своя защита ще кажа, че го направих в името на журналистическата истина. Все пак не можех да напиша статията, без да знам, че съм дала всичко от себе си.
Събота
Обажда ми се редакторката, за да пита как върви проучването по темата и да ми напомни, че иска текстът да е кацнал на електронната ѝ поща най-късно в понеделник сутринта.Майната ти, днес ще почивам. На колежките не им се налага да работят „на терен“, когато имат да пишат за празника на розата в Казанлък и най-добрите пози за женския оргазъм!… Вече сериозно обмислям да се оплача на профсъюза, ако изобщо писателите имаме такъв.
Неделя
Последна среща и утре вече изтривам профила, пращам статията и дим да ме няма от Tinder, от града и от планетата изобщо, за което, надявам се, ще спомогне един джойнт, голям колкото бухалка за бейзбол. Понеже не съм Ориана Фалачи, ще поискам през следващите поне два месеца да пиша само за кулинарната ни рубрика. Не е особено престижно занимание, но поне няма как да се забременее от телешко бонфиле.
Склонявам да се срещна с един с псевдоним „V for Vendetta“, който, ако се вярва на инфото в профила, е фитнес-инструктор, член на МЕНСА и обича шведски криминални сериали и, цитирам, жени, които, ако не са шведки, поне приличат на шведки. Хубаво. В домашни условия си боядисвам косата в платинено русо. Нюансът се води „Москва“, но се надявам да не стигаме до чак такива подробности. За съжаление неделята се оказва един от онези дни, в които изглеждам особено ниска, така че „V“ ще трябва да се задоволи с една буквално наполовина шведка.
За да си успокоя нервите, че ще се срещам с толкова впечатляващ откъм физика и интелект мъжки индивид, съм си поръчала една кофа „Маргарита“, от която лоча без сламка. След около 20 минути чакане някой ме почуква деликатно по рамото и ми изчуруликва в ухото: „Хелоу! Откога си мечтаех да те поканя на среща и ето че пътищата ни се пресякоха най-после“.
Понеже моментално и безпогрешно разпознавам гласа, така стреснато и рязко се извръщам, че целият ми гръбначен стълб се напуква от врата до таза.
Ужас! „В като вендета“ е всъщност „В като Васко“. Васко от офиса!
Много бързо се постарах пътищата ни да се разделят отново, след което се обадих на редакторката и ѝ казах, че, сори, ама се отказвам от темата. И от хонорара! Ако може тази година аз да отразявам празника на розата. Не може, вика, вече командировах Васил за Казанлък. Сядай и пиши за Tinder.
И написах. Статията излезе със заглавие „Моята голяма харвардска сватба след свалка в Tinder“. Но както сигурно се досещате, историята не беше съвсем по истински случай.
Вижте още:
Романтици, анонимни перверзници, женомразци: По Tinder-a ще ги познаеш
