Научно доказано е, че мъжете изневеряват повече от жените, макар и наблюденията в личния ми комуникационен балон да показват обратното. Надали е голяма утеха за излъганите хора в една връзка, но при мъжете и при жените изневярата обикновено се дължи на различни мотиви. Фактът, че е един мъж изневерява, не означава, че не е влюбен в жената до себе си, или че не е щастлив в отношенията си.
Неверните мъже, особено серийно неверните, са склонни към опортюнизъм и владеят добре емоционалното дистанциране. Да, някои от тях изневеряват поради неудовлетвореност от връзката си, но не това е масовият случай. Правят го с мисълта, че ще минат под радара, ще им се размине. За жените, от друга страна, е далеч по-характерно да изневеряват емоционално – вече не са влюбени в партньора си, охладнели са, или изначално приемат връзката си само като компромисен вариант, в който да не са сами. В този случай изневярата означава много повече за качеството и бъдещето на връзката им.
Най-характерната причина за мъжка изневяра противоречи на логиката.
Макар че изневярата е поведение, което може да затрудни позициите им на партньор и на баща, това им поведение не е свързано с отношението им към семейството и с любовта и грижата към него. Според д-р Робърт Вайс, терапевт и автор на трудове в областта на промискуитетното поведение във връзките, изневеряващите мъже виждат себе си като надеждни, отговорни и отдадени партньори, като добри хора, а страничните си сексуални връзки оценяват като явление, което стои изцяло извън връзката или семейството им. Те не разбират, че за жените не е така. На базата на опита си в консултирането на двойки, д-р Вайс базира заключението си, че стереотипът как мъжете са добри в поправянето на неща и оправянето на ситуации принципно се потвърждава. но не важи за поправянето на щетите, нанесени върху връзката им от изневяра.
Не можем и не е редно да генерализираме всички мъже или жени под общ знаменател, разбира се. Ако обаче разглеждаме масовия случай, който засяга и психологът, можем да заключим, че секстът не означава за мъжете толкова много, колкото за жените, и затова те са по-склонни да се поддадат на изкушението за него, когато просто им е достъпен. Правейки това, те не осъзнават колко пагубно въздействие има поведението им върху партньора им. Повторяемостта на „кривванията от правия път“ се дължи на същия манталитет, а той е…
„Това е просто секс!“
Според данни от общо социологическо проучване, 20% от мъжете признават, че са изневерявали, спрямо 13% от жените. Бащите го правят по-често, отколкото мъжете без деца. Смята се, че около 10% от мъжете изневеряват на жените до себе си по време на бременността – съпротивата им срещу изкушения намалява при промяната в динамиката на партньорските им отношения, когато тялото на жената започне да се променя и вече не правят спонтанен секс върху барплота. Звучи нечестно и е такова, но се дължи повече на манталитет, отколкото на лично емоционално отношение.
Жените са склонни да изневеряват с мъж, когото виждат като по-подходящ партньор от настоящия им, докато при мъжете не е нужно да е така. Има разлика и между мъжете, които изневеряват регулярно, и тези, които го правят инцидентно. Хроничната изневяра може да се дължи на дълбоко вкоренени разстройства на привързаността и неразрешени емоционални проблеми, докато спорадичните случаи се касаят не до патология, а до емоционална незрялост. Според д-р Вайс повечето мъже се намират някъде по средата между две състояния – да бъдат напълно верни и да изневерят веднъж до няколко пъти, като след това успеят да си извадят поука от грешките си.
Не е небходимо един мъж да е изневерил наистина, за да разбере, че изневярата е разрушителна за жената до него и носи дълбоки емоционални последици. Това може да бъде постигнато и чрез здравословна и, което е по-важно, продължителна комуникация относно доверието, интимността и възможностите за изкушение, когато възникват такива. Вайс си спомня от практиката си как например при него е идвал мъж, който изпитва желание да изневери на съпругата си със своя колежка, но всъщност иска да се пребори с това изкушение и да открие причините за него. За протокола, съветът, който е получил, е да опита да се отнесе към партньорските си отношения като към договор, основан на взаимно доверие – ако иска да прави секс извън връзката си, е най-добре първо да обсъди това свое желание със съпругата си, за да решат дали да работят върху него, или да променят „клаузите на договора“ и да влязат в отворена връзка. Този мъж постепенно успява да възпита у себе си механизъм за самоконтрол, и, виждайки болката, която неговата изневяра би причинила на човека до него, но не пост фактум, а чрез предварителна комуникация, той така и никога не изневерява.
Това, което може да възпре мъжете от изневяра, въпреки естествения им нагон, който ги провокира към нея, е постигането на определено ниво на емоционална зрялост и емпатия. Обратното означава да можеш да извадиш партньора си от ума си и изцяло да отделиш отношенията си от всяко свое външно поведение, за да можеш да направиш нещо, за което знаеш, че ще нарани човека до теб. Емоционално зрелият човек е достигнал ниво на осъзнатост, в което „помни“ партньора си навсякъде и независимо от ситуацията, в която се намира.
Вижте още:
