Когато има проблеми в брака, често може да е трудно за нещастните съпрузи и съпруги да говорят открито един с друг. Може би единият партньор не иска да нарани чувствата на другия със своите оплаквания в брака. Или може би трябва да обмислят мислите си, преди да повдигнат конкретни точки.
Има обаче конкретна аудитория, за която съпрузите няма да се въздържат: терапевтите.
Семейните терапевти редовно слушат нецензурирани разкази за това, което се случва във взаимоотношенията. С времето започват да се появяват тенденции и те се сблъскват с редица проблеми, които възникват в браковете. Ето какво чуват най-често от жени като оплаквания в брака и изобщо от техните съпрузи:
Терапевтите са единодушни, че това е едно от най-честите оплаквания, които жените имат към съпрузите си. Комуникацията, разбира се, е от съществено значение, но има тенденция да пресъхва с времето. Когато това се случи, разочарованието се натрупва и много съпруги казват, че са принудени да питат съпрузите си отново и отново за едно и също нещо. Сякаш отсрещната страна въобще не ги чува.
Това води до обвинения в заяждане и повече разочарование. Постоянството на това оплакване е свързано с хронични борби за власт и повтарящи се конфликти, при които партньорите започват разговорите си, като изброяват грешките и недостатъците на другия човек, което води до твърде много нападки и самозащита.
Да си майка е предизвикателна, трудна и безкрайна работа. Има някои работи, които само майка може да върши (като кърменето); и много други задължения, които често остават незабелязани. А сега си представете това в съчетание с отговорна професия на пълен работен ден.
И така, предвид броя на отговорностите, които една майка има, съчетани с липсата на сън и нередовните часове, терапевтите казват, че много майки говорят за чувство на безпомощност. То се засилва, ако става дума за работеща майка. Много жени изпитват натиск да успеят професионално и като майки и партньори. Въпреки това, ролите на половете и традиционното разделение на домакинския труд невинаги позволяват потапянето на жените във всички тези области. Нито пък подкрепят компетентностите им.
Терапевтите казват, че често чуват от жени оплаквания в брака, че съпрузите им искат само секс. Това се ражда от липсата на връзка между партньорите. Когато това прекъсване на връзката се случи, мъжете са склонни да търсят секс като средство за повторно свързване и отново усещане за интимност; жените обаче често имат нужда от емоционална връзка, преди да могат да почувстват желание за физическа близост.
Това ще продължи, докато двамата не преодолеят тази бариера на прекъсване на връзката. Често при двама партньори желанието за секс е обвързано с различни стимули и невинаги разбираме тези на другия.
Много мъже са склонни да попаднат в този капан, защото жените им казват, че не искат да бъдат съдени по външния си вид или че искат просто да бъдат обичани такива, каквито са. Това може да накара мъжете да станат малко небрежни, когато става въпрос за раздаване на комплименти.
Това се свежда до комуникация от двете страни. Добре е мъжете да се сещат да направят искрен комплимент за това, което виждат у жената до себе си, а те пък да питат откровено, ако се интересуват от мнението им. Ако жена иска партньорът ѝ да направи комплимент за външния ѝ вид, е по-добре да насочи вниманието му към новата си прическа например, отколкото винаги да чака той да забележи.
В старите „традициионни“ семейства, при които съпругът работи по цял ден, терапевтите често чуват съпругите да се оплакват, че съпрузите им използват дома единствено като място за собствената си почивка. Въпреки че разполагането с време за премахване на стреса е от решаващо значение, когато това започне да се случва за сметка на другите в семейството, това може да създаде проблеми. Когато съпрузите искат време и пространство за себе си, те трябва да се уверят, че графикът им за това е такъв, че от него да не страда семейството им.
А вниманието към партньора си е съвсем отделно – то и времето за семейството са два отделни типа прекарване на време.
Това често срещано оплакване също произтича от прекъсване на комуникацията, при което и двамата партньори във връзката се чувстват така, сякаш не са чути. Това, което терапевтите обикновено чуват, е, че съпругата винаги е разстроена, което я кара да се чувства така, сякаш нуждите ѝ не са удовлетворени. Междувременно съпругът винаги е разочарован, защото чувства, че не може да я направи щастлива.
Тази ситуация продължава, докато партньорите не започнат да са в състояние да зачитат емоционалното пространство между тях. Да се усетят, че не могат да видят или усетят преживяванията на другия човек перфектно, точно или изчерпателно. В тези моменти е от решаващо значение да отделите време, за да говорите за гледната точка на другия и да знаете наистина с какво се сблъсква този човек.
Вижте още:
