Има един стар виц за това как господ събрал Адам и Ева да им раздава житейски екстри. – Кой иска пикаенето прав? – Аз, аз, аз! – рипнал Адам.
– Добре – казал господ, – получаш го. Ева, за теб остава множественият оргазъм.
С тази смешка за начало се опитваме да повдигнем завесата прeд голямата загадка на женския оргазъм – в единствено число, понеже за да се стигне до множестен, трябва да има поне един оргазъм.
Холивуд обича множествения оргазъм и откак сексът на екран е разрешен, ни го показва почти непрекъснато.
Проблемът е, че много жени се чувстват потиснати от тези сцени, понеже никога не са имали преживяване дори близко до показваното на екран и са се питали: На мен ли ми има нещо или множественият оргазъм е холивудски фейк?
Какво казва науката? Суперзвездите на сексологията Мастърс и Джонсън (знаете ги, това са персонажите на сериала „Masters of Sex“) през 60-те твърдят, че 14-16% от жените имат множествени оргазми. (Обаче данните им идват от лични признания на анкетирани, а според науката свидетелските показания не минават за надежден метод и едва след откриването на ядрено магнитните скенери може да се говори за надеждно събрана информация.)
Мъжете като по-просто устроени, нямат проблеми с оргазма, пък макар и единичен. 95% от хетеросексуалните и 89% от гей мъжете достигат до оргазъм по време на секс. При жените нещата стоят другояче – 65% от хетеросексуалните жени преживяват оргазъм и 86% от лесбийките.
Къде е причината за тази „оргазмична пропаст“ между мъжете и жените.
Истината е, че при жените възбудата е малко по-комплексен процес, който започва в главата и достига кулминация, когато жената е с правилния партньор или е без партньор, но в точното време и най-вече, когато познава собственото си тяло.
Това последното е особено вярно. „Поразително е колко малко жени познават тялото си – казва Линда Кардозо, говорител на Кралския колеж по акушерство и гинекология. – Колко много жени дори не знаят как се казват гениталиите им.“ Казваме вагина (вътрешният канал, който води до цервикса), вместо вулва. Преди години с голям успех на театрална сцена беше поставен текстът „Монолози на вагината“ на Ева Енслър.
Една от важните творби на модерния феминизъм използва сбъркано понятие в заглавието си. Представяте ли си пиеса, занимаваща се с пениса, погрешно да го нарича скротум, примерно.
Даже и днес, когато информацията е на клик разстояние, фактът, че сме дъщери на поколението „там, долу“ казва своето. Женските гениталии са забулени в тайнственост, непознаване и даже срам. Изследователи твърдят, че дори в учебниците по анатомия могат да се видят изображения с липсващи лабии или клитор.
Ние нямаме език и представи, с които да опознаваме собственото си тяло. И как тогава искаме да катерим 8-хилядниците на удоволствието, при това серийно?
Когато сексолозите попаднат на жена, която се обявява за „ненормална“ или „дисфункционнална“ най-често я съветват да се прибере у дома, да вземе едно огледало и хубаво да опознае себе си. Да, там долу. На онова място.
Друго, което терапевтите често съветват пациентките си, е да се успокоят. Преди оргазъм алфа вълните в мозъка се забавят, а скорошно изследване на „супер оргазма“, т.е. множествения оргазъм – открива, че жените, които се радват на тази благина, имат по-бавни алфа вълни от повечето жени, техният мозък е по-спокоен, оставяйки повече място за удоволствие. „Въпросът със секса от всякакъв вид е, че сексът заема място в тялото. А е много трудно да мислиш за удоволствие, докато вместо това се безпокоиш за тялото си.“
Кое дава причини за тревога?
Например дали ще изпиташ оргазъм.
Оказва се, че едва 20% от жените изпитват оргазъм при пенетрация, всички други имат нужда от клиторна стимулация. Вагините са страхотни, но не са така снабдени с нервни окончания като клитора.
За разлика от митичната G-точка, наречена още НЛО-то на гинекологията, клиторът е свърсем реален и лесно намираем и спокойно можете да започнете търсенето на множествения оргазъм именно от него.
Сериозните лекари не дават някакви особени предписания по въпроса. За тях трябва да разчитате на други източници. Онова, до което те се ограничават, е, че трябва да познаваме добре себе си и своите желания и да не се притесняваме от тях.
Другото, което препоръчват, е да говорим. Дали с партньора, дали с лекар или терапевт, да говорим, да споделяме за притесненията и задръжките си.
За финал можем да перефразираме Джордж Майкъл „Оргазмът е естествен, оргазмът е готин, не всяка го има, а би трябвало“.
