Като бях малко момиче, все още неопознало съвсем света на големите, много ме озадачаваше думата „любене“. Не бях обаче чак толкова тъпо малко момиче, че да не знам, че с нея заместват „правене на секс“, а не „обичане“, което би било по-логично заради корена на думата. Въпреки че секса го познавах само от „забранените за малолетни“ филми, подозирах, че любенето не ще да е баш същото като секса. Понеже човек може да прави секс без любов, но в любенето се влагат някакви чувства – любовни чувства. Ей такива сложни размисли минаваха през детската ми главица с мишите опашки.
Години по-късно разбрах, че да, наистина в любенето се влагат чувства, само че те не непременно са любовни. Нито дори не са чувства на симпатия. Защото за моя най-голяма изненада се оказа, че сексът с някого, когото не можеш да понасяш и в червата, може да е фан-тас-ти-чен.
Обаче по характер беше пълна гад – арогантен, постоянно налагащ мнението си за всичко и всички, държеше се високомерно към „зайците“ и даже го бях виждала, че им плюе (с храчка!) в кафетата. Понеже учех литература, викаше ми подигравателно „Деса Поетеса“ (дали пък Виктор Калев от него не беше откраднал по-късно идеята за емблематичния си комедиен образ) и използваше всеки повод, за да се заяжда с мен. Не че му оставах длъжна – толкова ми знаеше устата, че не можеше да ми я затвори и с кофа ла*на.
Постоянно се конфронтирахме – на всякакви теми и по всякакви поводи. Помня, че когато имаше някакво официално събитие в аулата, нарочно се настаняваше пред мен, обръщаше си и казваше: „Сори, джудже, нямаше свободни столове. Но можеш да си подложиш под задника дебелата антология на британската литература, за да виждаш“. И ми намигваше тарикатски. Ако ненавистта ми към това момче можеше да се материализира, сигурно щеше да прилича на Ози Озбърн в най-свирепия му аутфит и със засъхнала кръв от обезглавен прилеп около устата.
В общежитието бяха организирали хелоуинско парти. Той се беше маскирал (крайно несполучливо!) на Бил Клинтън и пиянски се клатушкаше между присъстващите, предлагайки на по-хубавите момичета да си дръпнат от пурата му, а те на свой ред се кискаха като пачи. Понеже не бях решила до последно дали изобщо ще ходя на купона, затова нямах персонаж. Нямах даже червило. Седях си, потънала между пружините на едно раздръндано канапе, кротко си пиех водка и гледах как другите се излагат – любимото ми занимание.
– Охо, ето ти я и Деса Поетеса, маскирана като Алф!
Стоеше разкрачен срещу мен, за да пази себе си и чашата си в равновесие, а „пурата“ му беше на пет сантиметра от лицето ми.
– Що не идеш да се е*eш, мистър Клинтън? И без това ни наду главите на всички с простотиите си, – отпратих го аз с пренебрежителен жест.
– Бих, приятелю Алф, бих! Обаче тука никой не става за е*ане.
Досещате се сигурно как се развиха по-нататък нещата след този кратък, но съдържателен пиянски моабет – още от началото стана ясно, че това ще е историята на един предизвестен секс. И то не какъвто и да е, а hate sex, секс от омраза. Чудесен при това.
За тези от вас, които се любят от любов, а не от омраза, сигурно това звучи също толкова абсурдно, грубо и нелепо, колкото да кажеш, че биеш някого, защото го обичаш. И е така, и не е така. Мотивите, водещи до хейт секса, наистина са доста, хм, да ги наречем, неконвенционални, обаче резултатите поне не отвеждат никого в “Пирогов”. Или в гробището в най-лошия вариант.
Сексът с някого, когото ненавиждащ, е акт на върховно омерзение, но същевременно и на върховно удовлетворение. То е като зачеваш дете от Сатаната – екзорсизъм в най-разтърсваща му форма. Едно страстно танго на похотта и злото.
Психолозите от години се опитват да снемат точната „анамнеза“ на хората, на които им доставя удоволствие да правят хейт секс. Една от популярните хипотези е, че този тип секс всъщност е превъзходно средство за освобождаване на емоционалното напрежение. Иначе казано, води до личен катарзис. Все едно гледаш филм, в който единият от двамата влюбени накрая умира от рак, а останалият жив партньор поставя букет от свежи маргаритки на гроба му. Или същият сценарий, но с вярно куче. Без маргаритки. А ти се скъсваш да ревеш, защото сцената е успяла да срита дремещата у теб емпатия право в топките.
Според професор Крейг Джексън от университета в Бърмингам „хейт секс“ е доста мъглив термин и може да се приложи към различни сценарии. „Този тип секс може да е акт на микроагресия от страна само на единия партньор, който по този начин се опитва да отмъсти за нанесена емоционална травма. Но може и да е акт на взаимна непоносимост, която кристализира под формата на непреодолимо привличане.“
За мен лично беше интересно да разбера какво точно се случва с тялото на човек, който прави толкова интимно нещо с друг човек, когото по-скоро би искал да види насред пустинята, гол, дехидратиран и намазан с мед, отколкото облечен в бяло пред олтара.
И тук се намесва науката.
Когато сме физически привлечени от някого, мозъкът ни, този долен предател, изпраща три невротрансмитери до нервните клетки – адреналин, серотонин и допамин. Проблемът е там, че този биохимичен процес няма как да бъде контролиран със силата на личната воля като например пикочния мехур – всички тези трансмитери си действат, независимо дали искаме или не, без да питат дали обектът, от който го вдигаме, ще прощавате за израза, е Майка Тереза или Хитлер.
Дали обаче хейт сексът повлиява благоприятно или не нашето ментално здраве е друг въпрос, който ме вълнува. Затова попитах 100 човека… Не, шегувам се, допитах се само до един човек, но той пък се брои за сто хиляди – Зигмунд Фройд. Според бащата на психоанализата е напълно нормално да изпитваме негативни емоции като завист, омраза, гняв, ревност и раздразнение към хората, които ни привличат и дори към тези, които обичаме.
А сексът е просто един от начините да овладеем тези чувства. Ако си припомните последния път, когато сте правили секс за сдобряване с половинката (макар преди това да сте се искали да я заколите), вече става ясно, че всъщност хейт сексът е средство за изпускане на парата. Освен това той може да ви помага да опознаете това ваше аз, което все ви бяга по тъч-линията. И като го стигнете, може да се окаже, че и вие сте като Ботев – силно да любите и мразите. Или по-скоро: силно да любите, докато мразите.
Вижте още:
