Има няколко неизбежни казуса, с които се сблъскват всички младоженци – тортата, роклята, поканите… Никой не приема въпроса за фамилното име за толкова значителен в подобен момент. Много по-голямо внимание се обръща на пробите, гостите, декорацията…
Дълго време в нашето общество – приемането на фамилното име от булката не се е обсъждало. Това е било и все още е очевиден симптом на патриархалното ни общество. Още през средновековието в Англия, тредицията повелява една жена да вземе името на съпруга си.
С постепенното развитие на модерните общества жените намериха начин да запазват моминските си имена с тире или като категорично откажат да присвоят „чужда“ фамилия.
И все пак – идеята за брака е свързана със създаване на едно ново, официално семейство. Вместо дамите да приемат фамилното име по традиция, от скоро се наблюдава нова мода при брачните двойки – те свързват двете си последни имена в едно. Ако трябва да дам пример то би изглеждал по следния начин: женят се Мария Георгиева и Иван Иванов, съответно фамилията им се променя на Георгиванови или Ивангиеви.
Тази нова мода все още не е навлезнала в нашата страна, но да се надяваме да се случи, въпреки че едва ли ще бъде добре посрещната от патриархалното ни общество. Нашите родители се противят, когато разберат, че все още нероденото дете ще носи напълно различно име от това на бабата или дядото, а сега си представете, какво ще се случи, когато бъдат уведомени, че техният наследник ще има и различна фамилия.
В България фамилността все още се поставя на пиедестал, дядовците пред блока разказват за „онзи“ Пешо, който носи фамилията на Генчо, децата успяват благодарение на фамилията на „тате“ или „мама“…
Звучи интересно това нововъведение, но едва ли ще станем свидетели на подобно нещо в близките десет години, а дотогава кой знае какво ще се случи с браковете – те и без това вече са на изчезване.
