iStock

10+1 партньорски истории: „Моментът, в който спрях да те обичам“

9 март, 2022 16:59 | от Кристина К. | В спалнята

Помните ли точната секунда, в която сте харесали някой човек за пръв път? Аз винаги я помня. Видели сте на ръката му татус от любимата си книга, настоял е да остане с вас 45 минути в бурята след концерт, за да е сигурен, че сте си хванали такси за вкъщи и сте се прибрали безопасно, цитирал ви е нещо, което преди два месеца сте казали и го е допълнил със свои мисли.

Помните ли точната секунда, в която сте разбрали, че обичате някого? Тя обикновено е още по-семпла и проста. Усещаш, че любимият ти аромат на света е възглавницата, на която е спал снощи. Ядосваш се, ако някой го е разочаровал, повече отколкото за себе си. Правят ти се палачинки без причина.

Може би ще прозвучи тъжно, че си спомняме и онези другите моменти, в които за пръв път разбираме, че вече не обичаме партньора си. Но не е така – тези моменти ни правят свободни. Отново да бъдем самите себе си и да обичаме отново. Аз разбрах, че вече не обичам бившия си партньор, когато започна пандемията. Живеехме в различни градове и той предпочете да излива върху мен яда и присмеха си за поведението и притесненията на всички хора, вместо дори и веднъж да попита как съм, искам ли да се съберем на едно място, имам ли нужда от нещо. Разделих се с него по време на едни летни протести. След 12-часов разговор, в който той ме убеждаваше колко глупаво е човек да протестира и да се занимава с граждански позиции, не за конкретната кауза. Изобщо. Че всичко просто е такова, каквото е, и няма никакво значение, затова трябва просто да си гледаме кефа. Никога не съм била по-убедена, че не обичам някого. Дремнах половин час. Вечерта излязох на протести. Бях свободна, след осем години.

Вижте още: 20+1 саркастични родителски коментари за реалността да живееш с тийнейджър

В бракоразводните дела ги наричат „дълбоки и непреодолими различия“. Или пък казват, че връзката е разрушена до степен, в която вече не може да се поправи. Няколко потребители на BuzzFeed разказват октровено и анонимно за точно тези моменти, в които разбираме, че Хюстън, не просто имаме проблем, но и вече изобщо нямаме връзка с централата:

Съпругът ми ми се разкрещя, че „харча излишни пари“ при лекаря, за да си направя изследване биопсия при съмнения за рак. В този момент вече дори не ме интересуваше толкова рак ли ще се окаже, колкото ме заболя от факта, че на него му пука повече за 200 долара.
Докато бях с бившия си приятел, един ден се бяхме разбрали да отида да го взема от работа, така че положих усилия да си оправя косата и грима и да сложа любимия му парфюм, за да го зарадвам. Когато пристигнах, той ме обвини, че съм се нагласила за някой друг и започна да ми говори, че му изневерявам. Отвратително.
Получих черепна травма, което за известно време доведе до затруднения с изпълнението на базови домакински задължения. След няколко седмици най-сетне се опитах отново да сготвя нещо вкусно. Той видя мръсните чинии, докато аз бях по средата на разчистването на кунята. Ядоса се и ми се разкрещя колко съм невнимателна, че оставям мизерия след себе си.
В момент, когато съпругът ми трябваше да се грижи за бебето ни на три седмици, се събудих от пронизителен плач. Съпругът ми беше почти припаднал до детето след смесване на бутилка червено вино с хапчета за сън. Събудих го, а той, вместо да почувства неудобство, ме обвини, че съм лоша майка.
Разбрах, че не го обичам в деня, когато си дадох сметка, че бих предпочела да ми изневерява, само и само да не съм аз лошият човек, който е сложил край на връзката ни.
Обадиха ми се, че сестра ми е претърпяла трагичен инцидент. Отидох при него плачейки, а той се опита да ме навие да правим секс. Докато организирах погребението, разбрах и че той ми изневерява.
Бяхме женени 32 години и винаги си говорехме как ще остареем заедно и че не можем един без друг. Когато ме диагностицираха с дегенеративно заболяване, той се опита да се покаже грижовен и подкрепящ, но само докато за пръв път не ме видя в инвалидна количка. Погледна ме с отвращение и излезе от стаята.
Бяхме станали приемно семейство на новородени котенца, докато им намерим стопани. Да видя жестокото му и агресивно отношение към малките животинки, беше сериозен урок за мен какво мога да очаквам от този човек за в бъдеще. Докато не се изнесох, нито веднъж не го оставих сам с котетата.
След едно представление, в което участвах, получих много мил комплимент за представянето си от колеги. Почувствах се щастлив, но и това ме накара да осъзная, че от години не ми се е случвало да чуя каквото и да било за себе си от жена си.
Направих спонтанен аборт след години опити да заченем. Той се държеше сякаш няма как да му пука по-малко. Вечерта отиде да пийне с приятели.
Бях споделил с жена си някои лични детайли от сложната ми връзка със семейството ми. Беше ми трудно да се доверя по темата и този разговор означаваше много за мен, а тя започна да използва казаното от мен, за ме иронизира при семейни скандали, и дори разказа пред брат ми какво точно съм споделил.