Скоро след като зърнем заветните две чертички на теста за бременност и се почувстваме спокойни да споделим със света благата вест, получаваме следната реакция от околните „Честито! Момче или момиче?“. Може вие още да не знаете къде се намирате, а бебето да е само една миниатюрна точица на ехографа, но въпросът за пола си остава един от най-важните. Може да живеем в модерни времена, в които уж границите между половете са размити, но в основата сме си все същото патриархално общество, свързано със старите традиции. А обичаят повелява, че на голям късмет е, ако се сдобиеш с „мъжка рожба“.
Колкото и напредничаво и равноправно да е вашето семейство, ако се замислите, веднага ще се сетите за поне една случка, в която е имало намеци за разликата между мъжкото и женското потомство. Дори това да е било само в кръга на шегата. Слава Богу, не сме в епохата на Хенри VIII и знаем, че полът се определя от бащата, но дори в днешно време някой може да остане разочарован от крайния резултат. Това е напълно естествено. Както някои майки мечтаят за кукличка, която да обличат в приказни роклички, така някои бащи се потапят в блянове за това как ритат топка с бъдещия юнак. За някои по-възрастни членове на семейството това е въпрос на чест и продължение на рода.
Червеното месо – пътят към момчето
Според някои проучвания над 70% от бъдещите родители не искат просто здраво дете, а имат конкретни предпочитания към пола му. Статистиката също така сочи, че по принцип бащите мечтаят за синове, а майките – за дъщери. Немалко съпруги се чувстват длъжни да изпълнят желанията на своите мъже и затова търсят всякакви начини да увеличат шансовете си да се сдобият с мъжки наследник.
Неслучайно в Интернет може да попаднете на множество статии тип„Как да зачена/забременея с момче“,и съвсем не с толкова – как да се сдобия с момиченце. Според редица руски форуми, ако се подложите на диета, състояща се основно от месо и солени храни, е много вероятно да увеличите шансовете си да заченете син. Също така може да се доверите на астрологията и да проучите известния Китайски хороскоп за половете, който може да ви покаже в кои месеци е много вероятно да сътворите желаното „момче“. Наличието на такава информация в мрежата само доказва, че дори днес полът реално има значение за немалко хора.
Прилошава ти – на момче е!
Затова въпреки развитието на технологиите, през деветте месеца от вашата бременност тялото ви ще бъде подложено на обстоен преглед от роднини и по-възрастни приятели в търсене на отличителните белези за „мъжка майка“. Ако кожата ви започне да се изсушава – „ще е момче“, ако блестите и лъщите като полирана сребърна купа – пак същото. Ако косата ви се сдобие с блясък като в реклама на Лореал – гответе се за мъжки наследник. Ако краката ви се подуят или са ледено студени, единственото обяснение отново се крие в „y“ хромозомите във вашето тяло. Ако коремът ви нараства ниско и е по-остър, това непременно говори за бъдещ „син“.
Разбира се и вашите вкусови предпочитания разкриват много на околните. Например, ако в този период ви се прияждат все кисели храни, то тогава жените около вас ще кимат одобрително и ще се подсмихват в очакване на бъдещото момченце. Спомням си как разбих на пух и прах теориите на моите свекъри, когато погрозняла, растяща, с огромни крака и тъпчеща се с маслини и кисели краставички, накрая ги сюрпризирах с момиче. Мисля, че и до ден днешен се чудят как така народните поверия са се оказали неточни в този случай.
На мама момчето
Дългоочакваният ден настъпва и на бял свят се появява „малкият принц“. Ако следваме широко разпространените тези на психолози като Фройд, Е. Ериксон и К. Роджърс – майката веднага развива по-различна и дълбока връзка със своето момче. А то пък от своя страна, както повелява теорията за Едиповия комплекс, може някой ден и да я сюрприза със снаха – нейно пълно копие. По принцип, майчината любов е безгранична и равна за децата. Една майка би дала живота си за тях, би ги пазила от всичко и би ги гледала възможно най-добре, без значение дали те са момчета или момичета.
Сине, сине, ти си ангел мой
Въпреки това съм разговаряла с жени, които сякаш отиват в друго измерение, когато говорят за синовете си. Обикновено, това са дами, които имат само момчета. За тях синът е „златната рожба“. Немалко жени постват в социалните мрежи своята специфична гордост от това, че са родили момче. Афоризми като „Синът е най-чистата любов“ и „Запази спокойствие, аз съм майка на момчета“ (Keep calm! I am mother of boys!) може да срещате често на стените или в туитовете на свои познати. Някои майки изпадат в умиление как момчетата са по-чувствителни от момичетата и по-гушкави, особено като малки. Малките момченца постоянно търсят майчината ласка и са сянката на мама.
Дръж се като мъж!
Колкото и да е странно във времена на пандемии и затруднени репродуктивни функции, един от главните страхове при очакването на бъдещо момче е дали той ще е истински мъж.
Докато бях бременна аз самата получих уверението на баба ми, че ще обича бъдещия ми син, дори да е… нали знаеш. Вероятно този недоизказан „страх“ е в основата на всички „мъжки“ изрази във връзка с възпитанието на момчето. „Не плачи, дръж се като мъж!“, „Не си играй с кукли, те са за момичета!“, „Падна, голяма работа, не бъди лигльо“, „Ти мъж ли си или какво?“ и така до безкрай.
Някои бащи на детските площадки изпадат в ужас, когато момченцето им, едва проходило, се заклатушква към някоя розова количка за кукли и започне да я бута. Веднага се чувстват длъжни да обяснят това поведение като инцидентно и избутват детето възможно най-далеч от покварената вещ. При майките също се случва по разнообразни начини да проявяват прикритите си тревоги. Ако някоя реши да сподели как синът й е плакал на детско или и е направил красив комплимент, веднага се налага една вътрешна автоцензура и често следва изречението „Не че му има нещо, просто леко се разчувства.“
Момчетата се възпитават от бащите
Според информацията от различни източници между 18 месеца и навършване на двегодишна възраст, майката може да е отдадена на грижите за сина си, а след това е добре да отстъпи на „главата на семейството“. Тя следва да остане в сянка, а бащата поема юздите и въвежда момчето в света на мъжете. Колкото и строго да звучи това възпитание, според доста теории е по-скоро нормалното развитие на нещата. Въпреки това си мисля – не е ли най-добре и двамата родители да имат активна роля във възпитанието на детето, без значение от пола му. Именно чрез личния пример и на двамата, детето изгражда своите принципи и поведение.
Надявам се да е вече близо, защо не зад следващия ъгъл, времето, в което хората биват разглеждани като личности, чиято пряка оценка не зависи от половата им принадлежност.
Когато това да имаш момиче няма да е като във филма „Диктаторът“ – „Ох, съжалявам! Да го изхвърлим ли?“.
Когато да имаш момче няма да е равносилно на това да си родил престолонаследник.
В крайна сметка няма значение дали на бял свят се е появил Иван или Иванка, дали детето си играе с комплект по готварство или с динозаври, дали то плаче, когато му е лошо или мълчаливо понася болката си. Важното е да е здраво, добро и щастливо малко слънчице.
Още от Десислава Михайлова:
Дигитален първи учебен ден? Нека не го причиняваме на децата
Жената и нейната социална роля: позволено ли ни е да имаме всичко?
