Вероятно за всеки един от нас има литератури, които са ни направили такива, каквито сме днес. Някъде между мъчителните „задължителни“ книги за четене в училище сме имали свои четива, в които да се крием.
Детските приказки са красиви лъжи, които ни обещават вечност, безсмъртие, голяма любов и справедливост. Сред най-емблематичните писатели на нашето детство е и Лиман Ф. Баум. Кой беше той? Той беше и винаги ще бъде създателят на Оз. Онзи, който ни запозна с малката Дороти от Канзас и нейната синя рокличка и блестящи червени обувки.
Днес се водим от класации за десетте най и петте най. Научаваме по 1-2 произведения на някой автор, след което преставаме да се интересуваме от него. Трагедията на нашето време. Баум е написал 50 романа, 80 разказа, над 200 стихотворения и поне 42 сценария. Творбите му са едни от най-предпочитаните за екранизации. Съвсем скоро ще имаме втори шанс да се запознаем с блясъка на ума му и да си измислим детство отново.
„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ е гениална книжка, която за жалост днес не можем да прочетем с детския наивитет, с които биха го направили нашите деца, но поне можем да си спомним някои важни неща и да спрем да се правим на много големи, защото не сме. И никога няма да бъдем само възрастни, без спомен от дете.
Коледната история поставя малкия човек Клаус в необятна и величествена гора, в която има само вълшебни създания. Големи мъркащи котки, вечно млади нимфи, господари и магьосници. Там никога не е стъпвал човешки крак, но един ден на края на гората намират мъничко момченце, което решават да спасят против правилата си.
Малкият Клаус с детско любопитство и заразителен ентусиазъм бавно опознава вълшебния свят и става най-добър приятел на всички създания. Един ден господарят на гората Ак го повежда на пътешествие над цялата земя, за да му покаже, че има и други деца като него. Смъртни. Човешки. Тогава нашите деца ще четат и ще се радват, а ние ще преглъщаме тежко и с възхита, защото:
– Но всички изглеждат еднакво мили и невинни – замислено каза Клаус.
– Да, докато са малки – съгласи се Ак. – Радват се на живота и не мислят много-много. След това ги притиска човешката участ и те разбират, че трябва да полагат усилия, да се тревожат, да превиват гръб, за да спечелят богатство, тъй предпочитано от хората. Все непознати неща в гората, където ти отрасна.
Книгата на Баум едновременно се грижи за това отново да се превърнем в деца, но и напомня, че сме смъртни и тревожни. Не умират никога само малките. Онези, които носят магията в себе си. Нежният и топъл почерк на писателя личи във всяка страница. Изпраща ни поне за миг в Засмяната долина, където покоят и добронамереността са всичко.
Историята на Клаус ще ни трогне до сълзи. Мантията за безсмъртие ще напомни за нашата днешна мания. За имане. За вечност. За младост. За красота. За власт. Децата ви трябва да прочетат историята на Баум, за да останат поне още малко деца и да се изгубят във фантастичния свят на магьосническата гора, в която няма нищо друго, освен коледен уют, щастие и добрина.
Книгата излиза на 17 ноември. Изданието е с твърди корици и с изящни коледни илюстрации от Дамян Дамянов.
