Който се е хранил в стола на детската или училището преди пределната 89-а година, не е забравил нито тресящата се грис халва, нито блудкавата супа, нито класическото „Ако не го изядеш, ще ти го изсипя във врата!“. Сега вече, повечето родители, без да се замисляме специално, носим нагласата, че времената днес са много по-различни, правилата за храненето в детските столове са много по-човешки, а менюто – по-богато и поне толкова питателно. И в общия случай не взимаме насериозно мрънкането на децата ни от храната в стола. Или поне аз. Е, тези дни, покрай тръгването отново на училище, моите хлапета ми разказаха всичко, което ги е впечатлявало при храненето им в училищния стол, и този път аз се заслушах. И дори го записах за вас, заповядайте:
„Плюя в салфетките манджите, защото са ужасни и гнусни. После смачквам салфетките и ги изхвърлям в кошчето. Така не разбират, че не съм си изяла всичко.“
„Докато ние ядем, госпожата обикаля и ни гледа в чиниите дали си го ядем, следи ни да сме го изяли.“
„Доматената супа е пълна с боклуци, люспи, твърди кубчета, които би трябвало да са домат, топчета – пак твърди.“
„Рибената супа е пълна с люспи, очи, кости, камъчета, някакви твърди неща. И няма риба.“
„Когато учителят ме гледа, аз си слагам в устата и после, като се обърне, го плюя в чинията отново.“
„Не ни дават да си тръгнем от стола, без да сме си изяли всичко.“
„Казват: „Няма да ти дам да си тръгнеш, докато не си го изядеш“. Чакат малко време и ако не можеш да си го изядеш, примерно чакат още 10-15 минути и чак после тръгват.“
„Пастата на мен преди ми беше вкусна, но после започна да има някакви твърди кубчета, които би трябвало да са месо или сирене.“
„Най-вкусното са спагетите. Просто са най-нормалните.“
„Госпожата седи на мястото, където ти проверяват чиниите – където леличките проверяват дали сме си изяли всичко – и ако не си, казват: отиди си обратно на мястото.“
„Изходът е близо до там, където ни преглеждат паниците и няма как да си тръгнем, освен ако не ги оставим бързо и изтичаме, когато много деца са се събрали да си тръгват.“
„Мусаката е изсъхнала. Много изсъхнала.“
„Не можем да говорим и да се хилим, все едно сме в час – пълна тишина.“
„Имахме понякога кюфтета със салата. Но само кюфтетата бяха вкусни. Салатата беше някаква – нарязана на ленти зеле, моркови, много суха, само нарязани зеленчуците.“
„Госпожите ни винаги казват „айде де, моля ти се, изяж го, от сърце те моля, сърцето ми се къса, като го гледам“. А на мен ми идва да кажа „я, ти го изяж, да видиш колко е ужасно гадно.“
„А учителките винаги преминават на десерта.“
„Ако някой не си го е изял и е избягал, после като свършва времето, взимат останалото и го дават на другите, които идват после, на другия клас. Виждали сме, че останалото го пресипват в други празни купи и чинии и после досипват.“
„Хлябът е нормален.“
„Един път имаше картофено пюре и аз – йеее! – и исках да ми сипят много. И после взех огромна лъжица и … уеееее… и ми стана ужасно, оказа се, че е отвратително и се разочаровах и трябваше да си го изям. Сложих го в салфетки и избягах.“
„Всички супи са студени.“
„Единственото хубаво там е парчето торта. Само взимам на другите, защото не на всички други им харесва.“
„Тараторът е само с вода и краставици и има нещо червено, което изглежда като кръв.“
„Най-гадното е, че ни казват „айде, вземи си още от манджата“. И после при десерта „еее, не, няма допълнително десерт, трябва и другите да имат.“
„Понякога десертите са ужасни – компотът има вкус на някакво гадно желе.“
„Имаше една супа топчета – всичко беше кюфтета, бяха ей такива големи кюфтетата, имаше малко чорба и малко ориз. Каква е тази супа – само кюфтета?!“
„Аз даже си слагам салфетките с плюто в чиниите, да попият и от чорбата.“
„Ужасно е!! В детската градина например ми харесваше попарата. А тя беше сива на цвят!“
„Веднъж чухме едни майки да си говорят пред училището, че детето им намерило хлебарка в супата.“
„Приборите са нацапани с изсъхнала храна, а ножът – малко изтъпен.“
„Плодовете са само ябълки – много меки, с кафяви петна.“
„Понякога ти тече от салфетките или ти свършват салфетките и не знаеш какво да правиш.“
„Мен никога не са ме хващали, че плюя в салфетките.“
„И мен.“
„И мен не са!“
Разпитайте и вашите деца – може пък и вие като мен да опознаете света на училищния стол. И какво ще кажете, междувременно, докато правим справедливи (фейсбук?) реформи и революции в училищната наредба, да приготвяме на децата сандвичи от вкъщи, м?
Вижте още:
Попара и „Войната на таралежите“ – как съвременните деца приемат вечните соц класики
