Учените са открили, че страдащите от депресия и тревожност, които са имали травматично детство, са склонни да израстват като гневни възрастни. Колкото по-лоша е травмата, толкова по-ядосан е порасналият човек.
Това може да засегне личното психично здраве и социалното взаимодействие, но лошите новини не спират дотук. Детската травма също така може да затрудни лечението на депресията и тревожността. Разработка, доказваща тази теза, е представена на Европейския конгрес по психиатрия в Париж.
В рамките ѝ изследователите са установили, че повече от 40% от пациентите с тревожност и депресия имат склонност към изблици на гняв и агресивни поведения.
За сравнение това се случва едва при 5% от здравите психически хора. Изследването борави с данни от текущото Холандско проучване на депресията и тревожността, което е предназначено да изследва хода на депресията и тревожните разстройства за период от няколко години.
Започннало още през 2004 г., то проследява участници на възраст между 18 и 65 години и започва с въпроси за тяхното детство; до края на проучването са взели участие общо 2276 души. В продължение на години се идентифицира наличието или липсата на някаква травма в детството, като например загуба на родител, развод на родител или поставяне под грижи.
Прочуват се и въпроси като пренебрегване и емоционално, физическо и сексуално насилие. По-късно участниците биват изследвани за различни психиатрични симптоми, свързани с депресия и тревожност, включително склонност им към гняв и как тя се проявява.
Водещият изследовател Нинке де Блес (от Лайденския университет) коментира:
„Има изненадващо малко изследвания върху гнева като цяло. Холандското изследване на депресията и тревожността е утвърдено проучване, което до момента е произвело много добри научни данни, но не е имало никаква значителна работа, разглеждаща данните за травмата в детството и дали това е свързано с повишени нива на гняв. Сега открихме, че има връзка.“
Установено е, че тревожните или депресирани хора с история на емоционално пренебрегване, физическо или психологическо насилие са между 1,3 и 2 пъти по-склонни да имат проблеми с гнева. А също така и че колкото по-травматично е преживяването в детството, толкова по-голяма е склонността към гняв на възрастните. Не можем категорично да кажем, че травмата причинява гнева, но връзката е ясна.
„Открихме, че децата, претърпели емоционално пренебрегване, демонстрират повишена склонност да израстват като възрастни, които са раздразнителни или лесно се ядосват, докато тези, които са били физически малтретирани, проявяват по-голяма склонност към пристъпи на гняв или антисоциални черти на личността. Сексуалното насилие води до потискане на гнева, вероятно поради по-голяма чувствителност към отхвърляне – но това трябва да бъде потвърден“, споделя още де Блес.
По нейни думи, да се ядосваш лесно може да има няколко последствия.
Може да затрудни личните взаимодействия и да се отрази негативно върху психичното здраве и благополучие. Но хората, които лесно се ядосват, също имат по-голяма склонност да прекратят психиатричното си лечение преждевременно, което означава, че гневът може практически да намали шансовете им за по-добър живот.
„Ако човекът уталожи гнева си, терапевтът може да не го види. Ние вярваме, че трябва да бъде стандартна практика да се търсят при страдащите от депресия и тревожност за гняв и травма от миналото, дори ако пациентът не проявява настоящ гняв. Психиатричното лечение на минала травма може да се различава от лечението на настояща депресия, така че психиатърът трябва да се опита да разбере причината, така че да може да предложи правилното лечение на всеки пациент.“
Генералният секретар на Европейската психиатрична асоциация, д-р Джулиан Бийзхолд коментира:
„Това проучване разглежда донякъде пренебрегнатия симптом на гнева и връзката му с детския опит. Констатациите са в съответствие с това, което виждаме в ежедневната клинична практика и се надяваме, че ще помогнат за повишаване на осведомеността за важността както на гнева, така и на свързаната с него детска травма.“
Вижте още:
