Позната история, в която сигурно ще разпознаете и собственото си дете: Още щом взима от училище детето си, Юлиян, майка му Силви забелязва, че нещо не е наред. Обичайната за седемгодишното момче жизнерадостна енергия е заменена от мрачна тъга. С напредването на следобеда настроението му не се променя въпреки бордовите игри с по-голямата му сестра, любимата му вечеря спагети и факта, че тази вечер не го карат да се къпе. Започва да говори за причината едва когато майка му го приспива.
„Мамо, момчетата отново дразнят Ахмед. Той ми е приятел и никога не прави нещо лошо на никого. Не е честно. Никой не иска да играе с него освен мен и винаги го оставят настрана. Толкова е подло. Мога да кажа нещо, но не искам да започнат да се държат и с мен така. Обаче съм тъжен. И ядосан.“
Неизбежно е в даден момент детето ви да сподели с вас за емоционален стрес, който изпитва относно социални ситуации, в които или то се чувства наранено, или става свидетел на лошо отношение към приятел. Или може да бъдете информирани, че вашето дете наранява друго дете, като го дразни, че е различно.
Те започват да разпознават, когато някой действа по обиден начин или нещата изглеждат несправедливи. Те усещат, когато някой не е като тях по начин, който ги кара да се притесняват. И понякога изразяват дискомфорта си от това с болезнено за другите поведение.
Понякога искат човекът, който ги смущава, да се махне. Може да са объркани какво да правят с чувствата си. В поведението, което възрастните смятат за проява на предразсъдъци или дискриминация, децата може да откриват скрита справедливост.
Понякога са ядосани или уплашени. Страхуват се сами да не станат мишена. Може да очакват намеса на възрастен или да се присъединят на тази страна на конфликта, която им се струва по-безопасна за самите тях.
В такива моменти е добре родителите да обяснят на детето си какво се случва и да му помогнат да се ориентира в ситуацията. Да обяснят какво стои в основата на нараняващото или несправедливо поведение. Как е погрешно да третираме някого зле на базата на различия. За малките деца това могат да бъдат какви ли не различия, включително непознато име, странен акцент или необичайни дрехи.
Несъответствията във физическия външен вид или способностите, полът и разликите в етноса, националността или финансовото състояние могат да бъдат на фокус. Когато децата осъзнаят тези различия, някои реагират, като инициират тормоз, други се присъединяват към първите, а трети стоят настрана от малтретирането. Както и да е, много деца се нуждаят от намесата на възрастни в такива моменти.
Когато планирате отговора си и как да подкрепите детето си, важно е да сте честни със себе си по отношение на въпросите на предразсъдъците и дискриминацията, както това, което мислите интелектуално, така и това, което чувствате вътрешно.
Кога за първи път разбрахте какво е дискриминация? Израснахте ли в среда, в която предразсъдъците се считат за приемливи или излагани като обида срещу другите? Направете инвентаризация на настоящите си чувства, както и как си спомняте собствените си минали преживявания. Трябва да можете да се съсредоточите върху това, което детето ви чувства сега, освен върху собствените си преживявания, за да можете да чуете детето си.
Помислете как можете да обясните дискриминацията и предразсъдъците, така че детето ви да разбере. Опитайте да говорите с прости думи и с примери, а не с термини и теории. Възможно е вие самите да сте изпитвали чувства, с които детето ви да може да се свърже. Опитайте да насочите разговора в познат за детето дискурс.
С топъл и емпатичен глас задавайте ясни въпроси на детето си. В примерната ситуация, която разглеждаме Силви може да попита сина си: „Как реагира Ахмед? Според теб защо другите се държат така с него? Случвало ли се е и друг път? Някой намесва ли се да го защити?“.
Попитайте детето си как иска да реагира в ситуации на тормоз и какво го възспира да го направи. И не се дръжте сякаш има грешни отговори. Поинтересувайте се какво да го кара да изпитва неудобство. Отново, по състрадателен и неосъждащ начин, говорете за това колко е трудно да знаеш какво да правиш, когато се чувстваш неудобно или уплашен, колко трудно е да говориш пред хора, особено ако е за да защитиш някого от тях.
Децата могат да са объркани от всякакъв тип различия. Но различията могат да бъдат разпознати, без да се всява страх. Понякога всичко, което е необходимо, е обяснение на разликите. Понякога това, което е необходимо, е намеса и урок по емпатия и справедливост. Като говорите с детето си, можете да определите кой начин да третираме хората е ефективен и смислен.
Това е най-важното, което майката в примера може да каже на сина си.
Можете да обясните на детето си, че понякога хората, включително децата, са зли към други хора, които смятат за различни или им е казано, че са различни. Понякога те се страхуват от хора, които изглеждат необичайно и затова се държат злобно с теб.
„Ахмед е момче точно като теб и другите момчета. Това че името му или външният му вид се отличават, не означава, че той трябва да бъде тормозен или пренебрегван“.
Понякога децата се нуждаят от повече състрадание, отколкото им даваме, така че не бързайте да се скарате на детето си, ако то не се е намесило да помогне на тормозено другарче. Понякога има нужда и от намеса на възрастен, така че конфлктът да не се разрастне.
Предразсъдъците са нараняващи, несправедливи и неприемливи. Но това не е нещо, което ще разберем за един ден, защото са ни прочели конско по темата.
Като родител, в сходна ситуация можете да уведомите педагозите в училището, като започнете с класния ръководител, за да може ситуацията да бъде наблюдавана, преди да има някаква по-радикална намеса.
Можете да насърчите детето си също да говори с учителя, но първо предупредете самия учител, че детето ви може да дойде за помощ. От собствения си опит знаем, че децата могат да изпитват и предават предразсъдъци от ранна възраст. Те могат да осъзнаят различията между хората и когато тези различия плашат или се възприемат негативно, без да се обсъждат, дискриминацията и нечувствителността растат.
Това може да има дълготрайно негативно влияние върху развитието на характера на вашето дете е основание да се тревожите като родител. Независимо дали детето ви е жертва, свидетел или подбудител, който наранява чувствата на друго дете. Малко вероятно е едно дете да преодолее това преживяване без помощ. Партньорството директно с училището на вашето дете за справяне с тези проблеми възможно най-рано е много важно.
Вижте още:
