Доскоро не бях чувала за „синдром на наследника“ – явление, присъщо на порасналите в твърде заможни семейства деца. Обаче с годините бях забелязала колко нисък е интересът ми към близки взаимоотношения с представители на някаква самоназована жълтопаветна аристокрация, както и с представители на новобогаташките среди. Както в приятелски, така и в романтичен формат. Мислех, че е случайност. След това реших, че е някаква форма на поза и претенция от моя страна. Докато накрая не осъзнах, че е закономерно отражение на личните ми ценности и интереси.
Богатите „деца“ – още в училище, после и в университета, накрая на работното място и в социалната ми среда – масово манифестираха една „богаташ-щина“ в поведението си, която намирах и намирам за непривлекателна в какъв е да формат. Независимо дали ставаше дума за хвалбите с автомобили и локация на къщи, дали за VIP местата – в дискотеки или в концертни зали, в завиимост от степента на култура, за петзвездната представа за ваканции, или най-лошото – за отношението им към хората наоколо, най-вече към „обслужващия персонал“.
Вижте още: „Музикант къща не храни“, или дръжте си ги заможните момчета!
„Елитни“ училища, „отбрана“ среда, „ексклузивни“ преживявания, „бутикови“ облекла, консумеристки амбиции, емоционална дистанция и непрекъснато мерене и поза. Това бяха хора, които константно опитваха да блеснат и да надцакат, но тотално отказваха да разберат съвършеното очарование на това да седнеш да ядеш баничка на тротоара и да си разказваш с някого какво си сънувал вчера.
Докато хитовият сериал на HBO „Наследници“ наближаваше своя край, един от водещите центрове за лечение на зависимости в света предупреди за разпространението на т. нар. „синдрома на наследника“, при който най-успешните богаташки семейства създават у децата си дълбоко вкоренен страх от провал и слабост.
Международният център Парацелз в Лондон и Цюрих, който предлага медицинска помощ, терапия и консултиране за до 132 000 щастски долата на седмица. Почти 40% от пациентите се борят със синдрома на наследяване. Този термин се използва за обозначаване на редица психични състояния и проблеми със зависимостта, засягащи деца от изключително заможни домакинства.
Едноименният сериал е носител на Златен глобус и Еми. Той разказва историята на милиардера патриарх Логан Рой и неговите жадни за власт деца. Приветстван е като един от най-добрите телевизионни сериали на всички времена. Темите му, включително борбите между децата на Рой за контрола върху неговата медийна империя, представляват съвременно измерение на династичните борби за богатство и власт през цялата история.
Според екипа на Парацелз това също е показателно за реалните предизвикателства пред които са изправени богати и могъщи семейства като филмовите Рой.
Богатството увеличава с около 27% вероятността човек да злоупотребява с алкохол. Нарцистичното разстройство на личността също е често срещано сред пациентите. В „Наследници“ това се демонстрира от постоянното преминаване на Кендъл от грандиозен към уязвим нарцисизъм, пренебрежението на Шив към чувствата на другите хора и неспособността на Роман да се свърже с другите.
„Сблъскваме се с толкова много деца от заможни семейства, страдащи от проблеми с психичното здраве и със зависимостите. Започнахме да наричаме този проблем синдром на наследника“, споделя Ян Гербер, основател и главен изпълнителен директор на центъра Парацелз. „Характеризира се с тревожност, депресия, нарцистично разстройство на личността. Понякога и с други състояния като биполярно разстройство и злоупотреба с алкохол и вещества.
Дори успехът на сериала е показателен за реализма на случващото се. Децата на семейство Рой са повредени, нефункционални личности.
Вижте още: Мило гневниче: Хари е кофти наследник, но чудесен съпруг
Може би не е изненадващо, че безброй статии наричат “Наследници“ „крал Лир на ерата на медийните империи.“ Трагедията на Шекспир се задълбочава в борбите за власт и конфликтите, възникнали в едно семейство. Самият Лир решава да раздели кралството си между дъщерите си въз основа на техните публични декларации за любов към него.
Тази тема винаги е привличала очарование както от артистични творци, така и от потребители на изкуство. „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс например също черпи вдъхновение от живота на медийния магнат Уилям Рандолф Хърст и битките за наследяване на неговата медийна империя.
Проучванията показват също, че колкото повече богатство придобива човек, толкова по-малко емпатичен става. И толкова по-несигурен в моралните си ценности. Наред с това децата се отглеждат в домакинства, които се характеризират с натиск, изолация и чувство за превъзходство.
„Въпреки че този синдром на наследника засяга сравнително малка част от обществото, тези хора обикновено имат огромно влияние. Товае така, защото те могат да продължат да заемат позиции с реална власт и власт в поколенията напред. В повечето случаи те стават работодатели на хиляди хора – така че всички имаме интерес от тяхното психическо благополучие.
Най-богатите семейства обикновено функционират по-скоро като бизнес, отколкото като общност, което затруднява емоционалното свързване. Както за родителите, така и за децата, тези вътрешни проблеми могат да поставят началото на състояния като тревожност, депресия, злоупотреба с вещества и отношения на зависимост, власт и подчинение.
*По The Guardian.
Вижте още:
