Публикуваме въпрос на читател на сайта www.detskorazvitie.com и отговорът на психолога Валентин Стоилов по темата „приятелство“ между родители и деца, тъй като смятаме, че погрешните родителски практики често водят до психологични сиптоми при децата и тези случаи не са единични. Затова е важно, винаги, когато детето ви има някакъв симптом, да се обърнете към специалист, който да ви насочи към доброто решение на проблема.
Здравейте г-н Стоилов. Имам син който скоро ще навърши 11. Имаме проблем, който продъжва вече 2 години. Прави тикове, които се менят, или изчезват, но за кратко, и отново се показват. А също така има различни натрапливи мисли, които мисля, са повод за тиковете. Аз съм неговата майка и винаги отношенията са ни били не родител-дете, а приятел към приятел. И той усеща това ,защото се чувства свободен, че чак се опитва да ми прави забележки от рода на: да не си сресвам косата,защото по някакъв начин го дразня, да не си докосвам лицето, да не кашлям и др.
Когато направя тези неща той започва да се кара и дори ме удря. Старая се да не му се карам, защото се страхувам затиковете му. Никога не е бил удрян или тормозен от нас с баща му. Той винаги е бил много уважавано и обичано дете от нас. От баща му има известна доза неудобство, и на него не прави забележки. Много съм притеснена и не знам къде да отида и да потърся помощ. Направихме и всички нужни прегледи в болница св.Наум, и се оказаха напълно нормални, по – скоро смятам, че проблемът е на психична основа.
Mоля помогнете с Вашия съвет. Mного съм изплашена.
Отговорът на психолога:
Здравейте,
сериозно се е заплела историята, която разказвате! Радвам се, че при прегледите в съответните лечебни заведения, резултатите са добри и е отпаднала вероятността за физиологична дисфункция. Липсата на органика обаче по никакъв начин не намалява страданието на сина Ви, а от там и Вашето, като негови родители.
Ще бъде много добре да посетите кабинета ми, защото от разстояние, без лично да познавам сина Ви и Вас- като родители, не бих могъл да бъда адекватен в препоръката си, а никак не би било добре да се опитваме да налучкаме какво предизвиква и поддържа посочения симптом.
Все пак, има някои неща, които сте споменала, предизвикващи размисли у мен:
– „Аз съм неговата майка и винаги отношенията са ни били не родител-дете, а приятел към приятел“ . Един родител не е приятел на детето си, или поне не е такъв до една определена възраст и момент, от които синът Ви е доста далеч. Ако родителят е приятел, той обрича детето си да е лишено от най- ценното – майката или бащата, което е тежка загуба за всеки човек, особено пък за дете.
– „…се чувства свободен, че чак се опитва да ми прави забележки от рода на: да не си сресвам косата, защото по някакъв начин го дразня, да не си докосвам лицето, да не кашлям…“ . Вие не сте негова собственост, не сте кукла, не сте му гадже: подобни забележки би могъл да прави всеки друг, но не и синът Ви! Заставайки толкова близо до Вас, ситуацията не би могла да роди нищо здравословно.
-„…той започва да се кара и дори ме удря. Старая се да не му се карам защото се страхувам за тиковете му…“ Абсолютно недопустимо е да Ви удря!!! Редно е съпругът Ви да влезе в ролята си и както не позволява на други да Ви удрят, така да забрани това и на сина си! Тиковете по- скоро биха се подкрепяли от липсата на наказания, отколкото да отшумят.
– „…От баща му има известна доза неудобство, и на него не прави забележки…“. Слава богу! От баща си не трябва да има неудобство, а трябва да има респект. Липсата на забележки към баща му (изобщо, наличието все пак на някаква граница), обаче е нещо здраво, за което бихме могли да се надяваме, че ще ни покаже пътя към страданието и симптома, който афишира- тиковете.
Заповядайте в кабинета ми.
Недейте да чакате кризата да се реши от „само себе си“, защото единствено може да се задълбочи и да стане необратима.
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.
* Заглавието е на MamaMia
