Раян Рейнълдс и Блейк Лайвли са чудесен пример, че звездите също са хора, че любовта може да е константа в напрегнатия живот на известните и че популярните личности могат да бъдат добри родители. Актьорската двойка нашумя в семейните среди с откровените и изключително забавни постове в Twitter, които Рейнълдс твори, не без намесата и на красивата си половинка.
Оказва се, че звездното семейство има не само страхотни взаимоотношения и чувство за хумор. В интервю за списание Glamour, Лайвли споделя, че с Рейнълдс са открили подход, чрез който да разговарят с дъщерите си Джеймс и Инес, така че да им вдъхват сила и смелост.
И двамата родители са положили съзнателни усилия да бъдат внимателни с начина, по който се изразяват пред момичетата. Лайвли разказва, че съпругът й задал въпроса:“ Защо винаги казвам „той“? “ Тя отвръща: „Така са ни учили.“ Така че, Рейнълдс решава да промени това – взима в ръката си, да речем бръмбар, и вместо да каже: „Как му е името?“, той пита: „Как е името й?“, разказва Лайвли.
Когато Лайвли чете сценарий, тя забелязва как стигмата около жените влияе върху начина, по който те са описани. “Аз също съм по-съзнателна относно езика“, казва тя. “Четох сценарий за много силна жена, която направи нещо и така пое контрола върху живота си. И така, тази жена е седнала с ръце на волана и поглед, наситен с решителност. Тогава си помислих – не се набляга на това при мъжете: „Виж колко е силен и решителен.“ Това за тях е просто вродено.“
Лайвли и Рейнълдс се стараят да внимават и със сексистките стигми, когато става дума за момичетата им.
„Шегувахме се, че дъщеря ни е „шефче“, обича да командва, но съпругът ми каза: „Никога не искам отново да използвам тази дума. Никога не сме чували мъж да бъде наречен „шефче“. Никога няма да има никаква отрицателна конотация за това, че мъжът е шеф, така че защо да създаваме отрицателен смисъл за жената, която е шеф?„, разказва Лайвли и добавя: „Така определено не насърчаваме момичетата да искат да бъдат на ръководни позиции“.
Начинът, по който говорим на децата си, има значение. Проучванията показват, че децата развиват предразсъдъци, основани на пола, още от ранното детство, и че изпълнението на дадена задача при децата е по-лошо, когато им се казва, че противоположният пол е по-успешен при справянето със същата задача.
Все пак можем да променим нещата. Като се опитваме да се борим с дисбаланса на половете в детската литература, използваме езика за вдъхване на сила и решителност, и питайки момичетата за техните интереси, вместо да коментираме колко сладки и красиви са.
„Сара Силвърман казва страхотни неща, което ще използвам и аз:“Престанете да казвате на малките момичета, че могат да направят каквото и да е. Те вече вярват, че могат да направят всичко. Ние се раждаме, чувствайки се перфектни, докато някой ни каже, че не сме. Така че, аз не мога да науча дъщеря си Джеймс на нищо, тя вече има всичко у себе си, единственото, което мога да направя, е да защитя онова, което вече чувства“, споделя Лайвли.
„Знам ли как да бъда най-добрият родител за една дъщеря? Не, нямам представа“, казва още Лайвли. „Единственото, което мога да направя, е да споделя това, което мисля, и да се уча от другите.“
