Ще паднеш. Ще се намокриш. Ще настинеш. Ще вали. Ще гърми. Дълбоко е. Има мъртви течения. Ще застудява. Внимавай с рибата, че има кости. Ще се задавиш. Яж по-бавно. По-бързо яж де. Ще закъснееш. Яж зеленчуци. Е не гъби. Между гъбите има отровни. Не миди. Те събират мръсотията от морето. Ще получиш разстройство. Яж, за да пораснеш. Не яж солено, ще се подуеш. Не яж сладко, ще надебелееш. Не преяждай, ще ти стане тежко. Изяж си закуската, ще ти прилошее.
Не пипай там. Ще се опариш. Не се навеждай. Ще се пребиеш. Не пипаааааай. Ще се убодеш. Ще си прищипеш пръста. Ще се изгориш. Не гали кучето, ще те ухапе. Остави котката, ще те одраска. Не вдигай шум, ще ти се скарат. Не джапай в локвата. Ще се изцапаш. Учи, учи, учи. Да не продаваш краставици на пазара. Не го заговаряй, ще си вирне носа. Не се влюбвай. Ще ти разбият сърцето. Не пуши, ще умреш. Не пий, ще се пропиеш. Ако те заговори непознат, бягай. Ще те изнасили.
Не се разхождай късно вечер. Някой дебне да те хване, да те нарани. Измий си ръцете. Ще хванеш вирус. Изправи се. Ще ти порасне гърбица. Не гледай слънцето, ще ослепееш. Не си играй с огъня, ще се напикаеш. Не гледай луната, ще сънуваш кошмари. Недей да ходиш сам в гората, има мечки. Има вълци. Има катерици, те също хапят. Страшно е.
20 години по-късно
Родителят пита вече порасналото си дете: „В какъв смисъл те е страх от живота?“.
Не знам дали тази недотам хипотетична ситуация ви е позната, но ако кажете, че никога не сте чували някоя от тези фрази или ако сте родители, никога не сте изричали някоя от тези фрази, няма да ви повярвам. И да, разбира се, повечето от тези предупреждения съдържат голяма доза резон. Те са смислени с оглед на това, че посредством тях предпазваме децата от неприятности, инциденти и по-лошо. Но…тук идва уловката. Предпазваме ги през страха.
Това може и да върши работа, но идва на определена цена, която не е никак ниска. Ако малкото дете израсне с прекомерни предупреждения и заплахи, има вероятност неговата психична карта да е разположена върху представата за един заплашителен, агресивен, мрачен, страшен свят. Свят, в който от всеки ъгъл дебне опасност, а единственото сигурно място е у дома, при мама и тати.
До някаква степен, това е вярно. Земята не е най-безопасното място за обитаване, макар че чувам, че ситуацията на Марс не е по-добра. Човек никога не е на по-сигурно място отколкото в дома на родителите си. Там възглавниците миришат на мама, там е гардеробът с дрехите на тати, там е тяхната спалня, на която са ни взимали, когато сме били бебета и сме ревали заради колики и растящи зъби.
Но знаете какво е казал милионерът Джон Шед: „Корабът е на сигурно място в пристанището, но не за това са създадени корабите.“
Същото е валидно и за хората. Освен това, от един момент нататък пристанищата се превръщат в капани. Аз разбирам желанието да предпазим децата си от всичко лошо. Разбирам и колко е лесно да заложим на страха като метод да ги убедим, че не трябва да правят това или онова. Но все си мисля, че понякога е по-добре да ги оставим да се намокрят в дъжда и да настинат, отколкото да им говорим за болници и бронхопневмонии. Да поемем риска в името на това когато детето ни порасне, да не получава сърцебиене, когато в далечината се чуят гръмотевици.
В живота има бури, и порои, и огньове, които могат да ни изгорят, и бездни, в които със сигурност ще пропаднем. Това, което има значение, е да имаме силите, или както се наричат в когнитивно-поведенческата психотерапия, копинг стратегиите, за да излезем от тях и да продължим. Да, по-лесно е да кажем на малката си дъщеря „Не се влюбвай, ще ти разбият сърцето“, но за нея ще е по-добре да й кажем „Влюби се, да, дай му цялата си любов, раздай цялата си обич, остави го да ти разбие сърцето. Ще те боли, ще имаш чувството, че никога повече няма да обичаш, ще се чувстваш сякаш са откъснали жизненоважен орган от тялото ти, но знаеш ли какво? Ще мине. Ще зарасне, ще се оправиш. Ще срещнеш друг. Ще се чувстваш цяла отново“.
Да, по-лесно е да кажем на сина си „Не пипай кучето, ще те ухапе“. Но е по-смислено да му кажем „Когато се срещаш с непознато куче и искаш да го погалиш, първо трябва да попиташ стопанина му дали това е ОК. След това е добре да клекнеш на височината на кучето и да протегнеш ръката си към муцуната му, за да те подуши. След това вече, ако кученцето не ръмжи, не се дърпа и е спокойно, можеш да го погалиш“. Отнема минута повече като обяснение, но детето ви няма да изпитва необясним страх от кучета и да ги вижда като хапещи Цербери.
Ще кажете: „Да, но някои са такива“. Наистина. Някои кучета хапят. През някои дни през август в морето има мъртви течения. Някои гъби са отровни. От ежедневно набиване на вафли и сладолед, човек може да надебелее. А ако не си изяде закуската, може да получи хипогликемия и да му призлее. Някои тенджери са горещи и може да се опариш на тях. Ако детето не получава само шестици, може и да продава краставици на пазара. Но може и да стане новия Илон Мъск. А може и да продава краставици на пазара и да е щастлив човек.
Ако ние, като родители, не сме готови да поемаме рискове, порасналото ни дете най-вероятно също никога няма да е готово. И кой знае, току-виж доживяло 102 години и пропуснало живота.
PS: Всичко гореописано няма предвид, че родителите следва да позволяват на децата си да се надвесват над ниските парапети на балконите, да пипат горещите котлони, да берат горски гъби и да бъркат в контакта. Не. По-скоро е насърчение да не улесняваме собствения си живот и родителските си задачи, на цената на това да отгледаме човек, който казва на психотерапевта си, че се страхува от живота.
