Петък вечер преди 10 години: Прибирам се от работа, хапвам. Към 7 някой се обажда с предложение за излизане. Разбираме се да се видим за кафе към 10 и от там на дискотека. Обличам се на бързо – дънки, блузка. Когато задният ти двор не е 3 декара, каквото и да нахлузиш изглеждаш отлично.
Петък вечер преди 5 години: Прибирам се от работа, преди да седнем да вечеряме се обаждат приятели искат да излизаме към 9 – Хахаха, толкова късно, абсурд. Обаждаме се на други и се разбираме да излезем да хапнем на пицария, прибираме се към 10:30, сношаваме се и си лягаме.
Петък вечер преди 7 месеца: работа, вкъщи, вечеря, разходка при хубаво време, филм сгушени на дивана, подскачаме от радост на всеки ритник в корема ми. Лягаме си в 10. Обещаваме да не се занемаряваме след раждането.
Петък вечер сега: Нямам търпение Ники да се прибере от работа, закънява с 2 минути. С Тео се въргаляме по пода – редя кубчета, а той ги събаря. Идва си, хапваме на бързо, къпем детето, приспивам го. Сядаме на дивана, гледаме филм 15 минути и 5 минути се отлепяме от дивана и се влачим към спалнята. Лягаме си в 9:30. Какво ти излизане, и без това се ресах за последно миналата седмица, а си скубах веждите по Великден. По хубавата ми блуза не съм сигурна дали петното е от шоколад или ако.
Спорт преди: освен тичането след градски транспорт, разходките на Витоша, бурните танци, секса, ходенето на СПА и тичане на крос тренажора ходим и на фитнес от време на време.
Спорт след: вдигам играчките от земята около стола на Тео. Средно по 20 клякания за период от 40 секунди; нося 9 кг. тежести навсякъде със себе си (като казвам навсякъде, наистина имам предвид навсякъде); експресно почистване на дома, обикаляне на паркове като хипопотам с лоботомия и вадене, и слагане на количка в багажника.
Ходене в магазина преди: мързелива събота, не знаем какво ни се яде, отиваме в супермаркета, пазаруваме, гледаме как деца се тръшкат я за нещо с лепенка на минион, я за тоалетна хартия с лика на Елза и си мислим, че на нас това няма да ни се случва един ден, защото ще прочетем книгата: „Как да отгледаме дете, което не се тръшка и ни слуша във всички ситуации“.
Ходене в магазина след: пазарувам онлайн, нямам време за губене в магазина, а и само да ни гледат хората изпълненията….
Ходене в парка преди: Слънчева неделя, минаваме през сладкарница Неделя за по тортичка и фрапе, после до Южен парк на разходка. Отвсякъде хвърчат татковци на колела, а майки бутат колички и гонят деца, които опитват от фауната около тях (кал, камъни, хартийки, фасове, кучешки изделия) – поглеждаме се многозначимо и телепатично се съгласяваме отново за книгата.
Ходене в парка след: два часа подготовка вкъщи, разчертаване на схеми и план на действие. Теодор се нааква в секундата, в която го сложим в количката. План Б – експресно преобуване. Стигаме в парка вече уморени, влачим две чанти и раница, изглеждаме будни, но всъщност и двамата спим с отворени очи – кой и какво лапа слабо ни касае. Надяваме се да се приберем с правилното дете.
Вечеря преди: Ако решим да ядем вкъщи, готвя спагети карбонара, наливам малко винце, пускаме музика докато се тегли някой филм, хапваме и разговаряме влюбено и спокойно, след това отиваме на дивана, сгушени гледаме филма, не го доглеждаме, защото се нахвърляме един на друг.
Вечеря след: Има останала леща от онзи ден – притоплям, слагам на масата. Ники се прибира от работа, мие бързо ръцете, целува детето и мен. Аз набивам филия хляб докато нося приборите от кухнята, понеже знам, че имам 90 секунди, за да погълна яденето. Поне вечер сядам, на обяд ядох пуканки, че най-лесно в движение. Ако Джейми Оливър го прочете ще получи инфаркт.
Рожден ден преди: Събираме се 20ина приятели в едностайния апартамент, музика на макс, вицове, истории, веселби и танци. Говорим за работа, пътувания, коли, апартаменти, сконфузни случки, почивки. Подаряват ми бельо, парфюми, билети за полет с парапланер.
Рожден ден след: Беше 30-тият ми рожден ден преди няколко седмици. Поканихме приятели, които също са с детенце. С другата майка готвихме, понеже не смогнах сутринта, мъжете играят с децата. Хапваме на смени, но историите валят – зъби, лазене, пюрета, акане, учене на гърне. Весело е. Подаряват ми дъска с маркери да си водя записки, че бях забравила, че днес ми е рожденият ден. Ползвам я всеки ден.
Сън преди: Ако съм спала само 6 часа някоя вечер ставам като сомнамбул, обличам първото нещо, което хвана в гардероба, веднъж забравих, че освен риза, трябва и панталон да облека и тръгнах с долнището на пижамата. Стигам в офиса, бързо кафе – малко се очовечавам, пия второ след обяд, прибирам се и изкарваме мързелива вечер, все пак съм спала само 6 часа. Засякох се веднъж с една стара позната, за малко да я подмина, не приличаше на себе си, а на нещото, с което майката на Торбалан го е плашела като не е слушал. Била родила преди 7 месеца, вяло се усмихва, в полу-паника ме съветва да спя докато мога, че това щяло да ми бъде. Казвам й, че изглежда супер и всеки потегля по пътя си, като си мисля, че моето бебе ще спи нощем, защото ще прочетем също и книгата: „Как бебето ви да спи от 8 вечерта до 8 сутринта“. Заричам се да подаря едно копие и на Нелито, че ми дожаля.
Сън след: Ха, сън…радвам се като куче на кална локва, ако събера 3 часа на вечер. Хората дето са правили проучванията и казват, че на човек му трябват по 8 часа сън на нощ, не общо за седмица, не са имали деца. Изчетохме книгите, статиите, форумите, пробвахме сешоари, песни, приказки, прахосмукачки, тъмно, светло, тихо, шумно, бозаене, биберони, масажи, заедно с нас, без нас, люшкане, подрусване, повиване, баене, леене на куршум, ритуални танци на пълнолуние голи в гората. Дните стават безкрайни, де да можеше да се замразява и съня в камерата и да си взимаш по една доза, като му дойде времето.
Текстът на Цветослава Христанова е взет от сайта www.semeistvo.bg с изричното съгласие на автора. Той е част от книгата на Цвети Христанова „В малките часове“.
