Накратко може да се каже така: децата крещят винаги по една от тези три причини: защото не получават каквото искат; защото получават онова, което искат, но не когато или колкото искат; защото не знаят какво искат.
Да, на пръв поглед – логично. Но дали е точно така?
Тук ще разгледаме по-конкретно нюансите на крясъците според различните възрасти на зверчетата:
Крясъци, рев, плач и пищене се сливат в една постоянна песен, саундтрак на лошото настроение и недоспиването на родителите. Крещенето се ползва за всичко, но най-малко за осъзната критика към способностите на родителите да изпълняват акуратно функциите си.
Пеленачето все още се ориентира и тепърва натрупва увереност и самостоятелност в крясъците.
В този период крясъците на бебенцето понякога са с цел тестване на гласището и удивление от обхвата му. Родителите не по-малко се удивляват от огромните вокални възможности на все още дребното същество.
Сърденето и обвинението по адрес на родителите е по-осъзнато вече: крещенето е придружено с гледане в очите, криви изражения и „хвърляне на гръмотевици“.
Макар и да няма ясни изрази, в интонациите на виковете може да се отличи смисъл от типа на: „Защо не беше тук, когато се събудих?!“, „Оставете ме на мира, харесва ми да съм голо!“, „Какво ти става, жено, стегни се – искам да ям!“ или: „Глупако, защо ми смени памперса, харесваше ми топлината му!“, но особено: „Извади на момента пяната на шауър гела от очите ми!“.
Първият малък пубертет. Думичката „не“ вече е усвоена и заобичана, произнасяна е почти винаги като „НЕ!“, с дълго „е“ и, разбира се, под формата на изкряскване.
Детето вече може да се движи свободно из различните помещения, към крясъците е прибавено и бягане, а понякога във виковете се улавя и удоволствие от това, че бива гонено да му се досвали пълния памперс.
Крясъците са все по-съзнателно насочени към конкретен субект, с тях се експериментира, включително към кучето, котката, папагалчето, рибките и се събират наблюдения от реакциите на респондентите.
Вторият малък пубертет. Виковете вече са използват и по време на игра, за още по-разнообразно собствено забавление – меченцето крещи на възглавничката, лопатката крещи на войничето, куклата мама крещи на куклата тати.
Локациите на крещене също са по-разнородни: магазин, детска градина, на гости, по време на конференс кол на родител…
Златен период. С най-малко крещене с цел унизяване на родителите. Но с неконтролирани, неволни извиквания, поради лош контрол на силата на вика.
Често, в близост до ухото на майката или бащата – по време на гушкане или приближаване по друга причина.
Първият голям пубертет. По някои показатели този период повтаря първия малък пубертет. Често виковете от радост приличат на такива от уплаха или от ненавист.
Гневните крясъци са насочени към повече хора: по-малкото братче/сестриче, баба и дядо, довчерашни приятел(к)и.
Вторият голям пубертет.
Крещенето е смело, съзнателно насочено към родителите. Често е заменено от сумтене, мърморене под носа, което прилича на целенасочено, но нечленоразделно тихо псуване по адрес на произволен родител.
Виковете могат да бъдат разчетени като „Гладен съм!“, „Дай още пари!“ и „Мразя те, отрепко!“
Вижте още:
