Удивително е колко много е открил човекът в полето на науката и в същото време колко много е забравил за себе си. За да може след това отново да го „открие“ и да го облече в научни доказателства.
Пример за това е първият контакт между новороденото и майката. От зората на човечеството той е бил биологична норма, въпрос на оцеляване. Когато обаче раждането се превръща в медицинско събитие, прегледите и манипулациите стават по-важни от прегръдката, а медицинските лица – по-подготвени да се погрижат за бебето, отколкото майката.
Следват десетилетия на научен подход, белязан от разделяне на майката и бебето веднага след раждането и през почти целия болничен престой след това. И след като се отдалечава достатъчно от биологичната норма, човекът отново обръща поглед към нея и започва да я изследва.
Днес първият контакт между майката и бебето се препоръчва като добра практика в медицинската грижа. Продължават да се изследват ползите му и да се откриват нови любопитни факти.
Какво представлява първият контакт? Току-що роденото бебе се поставя кожа до кожа върху майката и двойката остава заедно в първите два часа след раждането, ако здравословното им състояние позволява. Препоръчва се майката и бебето да не бъдат лишавани от това общуване дори след оперативно раждане.
Всички рутинни медицински процедури за бебето, като къпане, теглене, мерене и т.н. се отлагат за по-късен момент. То се подсушава, оставя се голо върху майка си, двамата се завиват и си почиват на спокойствие под непрекъснато наблюдение.
Лежат, майката обикновено прегръща и гали бебето, може би му говори. Зад този контакт стои сложно взаимодействие между нервната и ендокринната системи, които оказват огромно влияние върху психиката и телата на двойката.
Старо е схващането, че бебето е беззащитно и неспособно да направи нищо само. Ако е здраво и му се даде възможност, то само ще стигне до гърдата на майка си и ще се запознае с нея, ще види лицето й.
Новороденото вижда на разстояние около 20 см, точно колкото е разстоянието от гърдата до лицето на майката. То може да вдигне глава, да фокусира поглед и да се обърне в търсене на познатия глас или аромат. Заради малки жлези около зърното, ароматът му е сходен с този на околоплодната течност и е познат за бебето.
Около един час след раждането то засуква и поставя началото на кърменето. След това се отпуска и заспива, майката също си почива. Обикновено краят на това първо общуване се случва около 2 часа след появата на детето – това е сензитивният период, в който майката и бебето са най-отворени един за друг.
Учените продължават да изследват биохимичната вихрушка и промените, които настъпват, когато жената прегърне току-що роденото си дете.
