Кой "ни би по главите" да ходим на палатка, не знам. Но по-уморена не съм се връщала никога от "почивка".
Наблюдавам една и съща тенденция сред приятелски двойки, които имат деца, вече години наред: планирането на семейната отуска при тях винаги звучи като нещо вълнуващо, приятно и натоварено с дългоочаквана жажда за релакс.
Представите за семейно прекарване с децата винаги са розови, на приказки организацията е желязна, дори събирането на багаж се представя като действие, извършено с лекота.
Отстрани погледнато, родителите сякаш нямат търпение да тръгнат с децата и да ги заведат еди-къде си (обикновно на море), където си представят как ще си опънат краката в шезлонга на плажа, с чаша фрапе в ръка... докато децата ходят кротко по брега, намазани плътно със слънцезащитен крем и чинно сложили шапчици, строят пясъчни кули или играят на ведри игри с другите дечица тихичко, в идеалична хармония, без никакво напрежение...
Този общ споделен възторг преди да настъпи ваканцията е повсеместен - и двамата родители всяка година са убедени, че ще си прекарат незабравимо и шеметно с децата.
Мислят, премислят, планират, събират багажа и ентусиазирано заминават.
А после се връщат от почивката съсипани. Особено ако децата са по-малки.
Което не им пречи да повторят преживяването следващата година отново. И отново. И отново.
Тъй като вече и аз съм в родителската категория, тази година по същия начин ентусиазирано планирахме с мъжа ми седмица на планина.
С детето. На къмпинг. В палатка.
Кой "ни би по главите", не знам. Но по-уморена не съм се връщала никога от "почивка".
Както добре знаят всички къмпингуващи - пребиваването на палатка е свързано с неспирна работа, която се удвоява при наличието на дете или деца.
Да преместиш това от тук - тук, да наредиш онова тук и тук, да организираш правенето на кафето, закуската, обеда, вечерята, да прецениш кои дрехи къде и кога да сложиш и накрая да организираш спането на детето преди да се стъмни или под светлината на челник - само който не е ходил, той не знае каква енергия се изисква.
Заминахме ентусиазирани. Прибрахме се пребити.
Но детето си изкара знаменито на чист въздух.
Буквално загуби представа къде се намира от тичане и приключения сред природата в близост до язовир.
То не беше скачане на батут, при което едно друго дете си разби главата и викаха линейка...
То не беше катерене по всевъзможни катерушки и правене на невъзможни пози...
То не беше крадене на кукли от децата на онези с кемперите (за какви се мислят те!)...
То не беше пръскане с вода и "миене на съдове", ръце, лице и цяло тяло на чешмата часове наред...
То не беше пребиване по поляните и наклоните, не беше повръщане на завоите при пътуване до близкия град...
Не беше напишкване, не беше намокряне на всички дрехи от внезапно излял се злове дъжд в гората и над палатката...
То не беше чревен вирус и вдигане на температура и тичане до тоалетните на къмпинга посред нощ в пороя...
Имахме от всичко - приключния да искаш.
Само че мама и татко не седнаха, за да организират цялото изживяване сред природата.
В крайна сметка детето наистина си отпочина и пак иска на палатка.
Ще отидем отново.
Само да съберем енергия през годината, така че да имаме сили за следващата годишна ваканция.
