Тази „мила“ реплика можете да чуете, ако отидете да вършите работа в учреждение с малко дете или на опашка в магазина. И да не я чуете, ще я прочетете в очите на будните граждани, дори без да се възползвате от правото си да минете най-отпред.
Въпросът е замислен като реторичен, но ми се е случвало да му отговоря с вдигната вежда, снизходително изтъкваща очевидното: „Аз го гледам „това дете“. Даже отпуска съм си взела за целта.“
Негодуванието, което се чете във въпроса, изразява залегналото убеждение, че у нас майката е недостатъчна за отглеждането на пълноценно потомство. За практиката на скандинавците, холандите и др., при които родителите се редуват в отглеждане на децата и ползване на отпуска „по майчинство“ , няма какво да говорим… джендърска му работа, от която нищо добро няма да излезе.
Няма как да не сте виждали онези характерни композиции от майка, нейната майка или свекърва и количка или проходило дете по улиците и градинките.
Детето обикновено е тапетирано в грейка, шапка и дебел ботуш до средата на април, носи чорапогащник под панталона до юни и никога не се разделя с потника под тениската.
Оставете настрана ангелски красивите изображения на майка и дъщеря с дете (обикновено св. Ана и Дева Мария с малкия Исус), които Леонардо ни е завещал. Това е изкуство, в живота нещата стоят другояче. В реалността в присъствието на два авторитета детето става нервно, лигаво и непоносимо. То знае какви правила важат с единия авторитет, а също и с другия, но когато двата са на едно място, нещата стават трудноконтролиуеми.
Още повече, че баба винаги знае най-добре – тя е наясно, че новороденото не бива да излиза до 40-тия ден, че до кръщене трябва да носи червен конец, че трети кат одеяло никога не е излишен, вълненият пуловер е израз на грижа, а крачетата с гънки от сланинка са признак на добре гледано дете. Тя знае, че рожбата не бива да тича, защото а)ще се изпоти, б)може да падне и в)ще си изцапа дрехите. Тя ходи след него в градинката, за да му обясни, че не може да се катери на катерушките, не бива да се люлее на люлките, да се върти на въртележките, кара колело и изобщо да прави това, което другите деца правят, понеже ще падне, ще се потроши, ще си причини нещо лошо. Детето обикновено бива тъпкато от буркан с нещо, сготвено заранта, докато му се обяснява, че светът е лош, мръсен, „акан“ и без тая любяща до задушаване грижа, ще пропадне.
По някаква причина жените, отглеждани по този начин, в периода на съзряването въстават и с възрастта повечето стават нормални жени. При мъжете обаче положението е неспасяемо.
По някаква причина българската жена е много добра в провалянето на българския мъж. Огледайте се, всички вие познавате непораснали момченца на по 30-40-50-60…, които не могат сами да си издухат носа, изпадат в паника от леко открехнат прозорец през юни и все някой им е крив, че не са разгърнали потенциала си на атомни физици, мозъчни хирурзи или виртуозни музиканти. И не казвайте, че отговорът е в липсата на казарма – понеже същият брутен мъжки продукт и преди излизаше от поточната линия на класическото българско възпитание.
На кино може да ни радват носталгиите на Фелини по детството му в шумна къща, пълна с жени, които до една го обожават, глезят и отрупват с внимание. В действителност от феминизирания мъж рядко излиза виртуоз на седмото изкуство. По-скоро излиза нещо като български филм – в частта, която използваме като нарицателно за нещо нескопосано направено.
