Хайде да си кажем истината в очите: преяждането в България си е нещо като колективен спорт, чрез който геройски си пожелаваме „когато сме зле – все така да сме“.
И понеже е любима дисциплина с дълга традиция, обилното хапване не се случва единствено и само по коледните и новогодишни празници. Много семейства използват всякакви малки и големи поводи, за да организират хубава трапеза с най-разнообразни мезенца, различни видове сиренца, задължителни мръвки и всичко това, придружено от щедри чаши алкохол.
Е да, храната е в основата на доброто настроение, а стомашният хедонизъм по тези ширини си е възприета културна норма от векове.
Като резултат съвременният семеен българин често практикува тъпчене като за последно при голям брой социални събития в живота: от раждане, през кръщене, първи учебен ден, абитуренски бал, сватба, нова работа, пенсиониране… чак до погребение. Между големите събития обаче се преяжда още по рожденни и именни дни, при посрещане на гости, при завръщане от чужбина и при всеки повод за събиране на семейства, съседи, приятели или колеги.
Нима е чудно тогава, че една трета от децата под 18 години у нас са с наднормено тегло?
Така поне твърди доклад на Световната здравна организация (СЗО), цитиран от БНТ.
Прогнозите на СЗО също така са, че до 2025 година 253 000 ученици в България ще имат затлъстяване, а според фондация „За храната“ от тях 10 000 ще са в преддиабетно или в диабетно състояние.
Друг доклад отново на СЗОобобщава:
„Нивата на наднормено тегло и затлъстяване (в България) се превръщат в голям проблем при децата, като едно на пет към момента попада в някоя от тези категории. Това е четвъртият най-висок процент в ЕС и той се е увеличил значително след 2005-06 година“.
Според данните, цитирани от БНТ, процентът на затлъстелите деца у нас е скочил повече от двойно за 15 години, а по-често момчетата имат проблем с наднорменото тегло, отколкото момичетата.
33.6 на сто от момчетата на възраст между 5 и 19 години имат наднормено тегло. За сравнение през 2000 година те са били едва 20 на сто. Момичетата с наднормено тегло през 2018 са 23% от всички, а през 2000 година са били само 14 %.
Защо момчетата са по-пълни от момичетата е доста сериозен въпрос, за който трябва напълно отделно изследване, в което да участват социолози и антрополози.
Засега е лесно единствено да се спекулира, че стигмата „да съм слаба“ все още има сила сред момичетата, докато при момчетата свръхтеглото е доста по-толерирано, а в някои среди – явно и желателно, като признак за сила и мъжественост.
Какво прави училищната система при тези тревожни данни?
Въпреки че наредбите на здравното министерство задължават директорите на училищата да предлагат разнообразно хранене на децата, истината е, че държавата отпуска едва около 60 стотинки с ДДС за закуска на ученик. Как точно може да се осигури разнообразно ядене на такава цена? Затова и доста родители са в шок какво ядат учениците сутрин: баничка, твърд кроасан с малко шоколад или нещо тестено със сирене.
Разбира се, че да се обвинява училището е най-лесно, но основата на проблема все пак е в семейството.
Докато за родата важи правилото „да се яде, докато има“, докато храната у дома се приема като универсално лекарство срещу стрес и като символ на благополучие, докато преяждането си остава спойка номер едно на всяко социално събитие и докато „Макдоналдс“ се изправя като единствената алтернатива на гадната закуска в училище – затлъстяването все така ще си остава проблем.
