Често, когато става дума за кръвен брат или сестра, хората предпочитат да изпадат в крайности и да осъждат братските или сестрински вражди. Сякаш самата презумция, че сте родени от едни и същи родители, изисква да бъдете близки, да поддържате добри отношения, а ако може да сте най-близки приятели сякаш би било най-добре.
Действителността обаче е малко по-различна. Огромна част от братята и сестрите изобщо не се чувстват особено близки един с друг, не споделят общи ценности и се чуват толкова рядко, сякаш са най-далечни роднини. И всъщност това съвсем не е ненормално, а по-скоро обяснимо.
Според д-р Никол ЛаПера, която поддържа Instagram канала the.holistic.psychologist, дори да изглежда проблематично, всъщност е по-скоро нормално хората да не поддържат близки отношения с брат си или сестра си през годините.
Докато са малки, обикновено родителите правят всичко възможно братята и сестрите да се разбират и да си помагат. Те се стремят да предотвратят всеки възможен конфликт, който би възникнал между децата. Но нямат никакво влияние върху решенията, които братята и сестрите вземат като възрастни и не могат да контролират отношенията между тях.
Според д-р ЛаПера“ „няма нищо страшно, ако не сте близки с брат си или сестра си“.
„Като общество живеем с идеята, че нашите братя и сестри по рождение са най-добрите ни приятели. Но по много причини понякога нямаме добра връзка с братята и сестрите си“, пише тя и излага шест причини, поради които тази уж близка връзка някога е била минирана:
1. Били сте тормозени от своя брат или сестра.
2. Били сте отгледани в дисфункционален дом, където сте били принудени да се състезавате за любов или привързаност.
3. Никога не сте споделяли едни и същи интереси или не сте се разбирали взаимно.
4. Имате голяма възрастова разлика.
5. И двамата сте прекарали много време далеч от дома си, докато сте растяли
6. Родителите ви са се разделили и сте имали различни условия на живот в различни семейства
„Каквато и връзка да имате с брат си или сестра си, знайте, че няма тип отношения, които „трябва“ да имате“, казва д-р Никол ЛаПера.
Вижте още:
„Със сестра ми винаги сме имали противоречиви отношения, докато растяхме. Аз съм със седем години по-малка от нея и се чувствах потискана, тормозена и засрамвана от нея много пъти, докато растях. Като възрастна тя ставаше отбранителна и борбена всеки път, когато поставях нова граница. Отдалечих се, преработих болката, потъгувах и сега, когато преминах на ново ниво, се чувствам толкова свободна, че не контактувам с нея. Обичам я от разстояние и ѝ желая доброто, но не ни е писано да се засичаме тук, на тази планета.“
Друг потребител добавя:
„Не поддържам близки отношения с нито един от братята и сестрите си и това ме устройва. Другите хора са онези, на които им е трудно да го разберат, и не е моя работа да им го обяснявам…
Толкова дълго време винаги аз бях този, който полагаше усилия. Винаги аз вземах самолета, за да видя брат ми и семейството му. Но нищо не се променяше… Той все така просто ме игнорираше през повечето време, когато го посещавах. Сега съм свалил тежестта на едностранната връзка и просто не ми се иска повече да се опитвам. Чувствам се много по-добре да го приема такъв, какъвто е, вместо да се опитвам да наложа нещо насила, само за да се разочаровам всеки път“.
Клеър Лоу, учителка, психотерапевт по въпросите на взаимоотношенията и старши сътрудник в блога за образователни ресурси Holly Dog Blog коментира пред сайта GoodToKnow, че очевидно хората са започнали да оспорват възприетата социална норма задължително да бъдат близки с братята и сестрите.
„От психологическа гледна точка да не се чувстваш близък с братята и сестрите си е напълно нормално и разбираемо. През цялата си кариера съм работила с много хора, които се опитват да се ориентират в сложната семейна динамика.
Това, което открих, е, че отношенията между братята и сестрите са силно повлияни от много фактори. Например близките по възраст братя и сестри могат да изпитват по-голямо съперничество, тъй като се конкурират за внимание, докато динамиката на отношенията при тези, които са с по-голяма възрастова граница, може да бъде по-подкрепяща“.
Вижте още:
Но независимо от това какво е довело до влошаване на отношенията между братята и сестрите ви, Лоу казва, че единственият човек, който трябва да го разбере, сте вие самите, за да можете да продължите напред и да оставите вината зад гърба си.
„Ако се чувствате отдалечени от братята и сестрите си, знайте, че не сте сами, а също и че това не означава, че семейството ви е разбито“, казва тя. „Динамиката на отншенията между всеки един брат и сестра е уникална. Като проявявате състрадание към себе си и разглеждате семейните си модели с любопитство, можете да получите ценно прозрение и разбиране за себе си – без значение колко близки или далечни се чувствате“.
Вижте още:
