Втора поредна седмица моят син е с „градински сопол“ или също така наречен от други майки „еми просто сополки“. Зарази се в детската градина, разбира се. При въпрос зададен от мен към учителката – защо за пореден път си взимам детето болно, тя ми съобщи, че всички са със сополки и ако ги спрат ще трябва да затворят детската градина. Казвайки го, забелязах лека самодоволна усмивка да се прокрадва по лицето й. Гледах я втренчено няколко минути, взех си детето и изчезнах по най-бързия начин, за да не хвана и аз „просто сополки“.
И какво се случва в тези моменти – аз си прибирам детето в нас, държа го затворено една седмица, за да оздравее, но детската градина не бива затворена през това време. Какво трябва да означава това, че нито едно от останалите деца с „градински сопол“ не е прибрано, за да бъде излекувано.
Лекарства, сополи, безсънни нощи, кашлица и накрая антибиотик – 10 дни вкъщи, един от родителите излиза в неопределен отпуск по болест. При разговор с директор или учител ми се обяснява, че няма как да спрат децата, да посещават детската градина, защото родителите нямали възможност да ги гледат.
А, аз как имам – и аз като тях ходя на работа, и аз като тях мога да бъда уволнена, и аз не като тях ме интересува дали ще се разнасят зарази в яслената или каквато и да е друг вид група. Едно от децата да е болно, заразата плъзва и по останалите – те спят в една стая, играят в едно помещение, ядат седнали заедно….Така, че правилното в случая е всяко дете, което има дори „просто сопол“ да бъде спряно от детска градина. Редно е майките да имат съвест и да не са егоистки, а да мислят и за останалите деца, защото в следващия момент може егоистът да е друг и тяхното дете да е отново болно и на антибиотик.
Трябва да се дават по три точки при влизане в ясла/детска за родителите, които имат съвест, а не оставят децата си болни, за да заразят тридесет други. Някои родители ще кажат – трябва да се израсте този период. Да, трябва да получат имунитет, но защо е необходимо всичко да се случва по трудния начин.
