Мястото на децата не е в детските градини*

| от Евелина Бонева |

През последните дни общественият кошер сякаш бръмна и се задръсти от мрънкане на тема липса на места за децата в детските градини. Ама как можело държавата да не осигурява места в детските градини? Пък Общината как можело нищо да не свърши за толкова години? Пък какви били тия родители, които изпуснали срока, пък после се възползвали да си запишат децата в ония дни, в които отвориха Системата заради нещо си.

Мрън-мрън-мрън. Ама хайде да се стегнем, а? Държавата си има по-важни проблеми за решаване от вашите детски градини. Ако не може да си позволите частна градина, да не сте раждали. Някой да ви е карал? И не говорете за демографски кризи и кампании за насърчаване на раждаемостта. Всеки, който се качи на метрото от Сердика до Люлин в час пик знае, че в България има твърде много хора.

И когато държавата е заета с нейните си, по-важни неща, тези, които си мислят, че могат да разчитат на нея, трябва да станат креативни. Какво по-хубаво от това Държавата да развива творческите заложби на своите поданици? Ето, София се оказва с 10 000 малки деца с много свободно време.

Нека видим някои свръхкреативни проектопредложения как да уплътним времето им, като в същото време не даваме пари за строене на нови сгради и квалифициран персонал. Пък и колко да е квалифициран. Всички знаят, че педагогика учат само онези, които не са успели да влязат „психология“.

Проект „Деца в затвора“

Знаете ли какво правят жителите на Централния софийски затвор? Общо взето, нищо. Там е пълно със здрави, прави мъже, които въртят дребна търговия, пушат цигари и убиват времето, което им остава до края на присъдата. Доста сериозно похабяване на човешки ресурс, мен ако питате, макар че не ме питате. Не може ли тия деца, чиито родители предпочитат да работят, вместо да си гледат децата, да ги заведат тия деца да ги погледат малко затворниците, които така и така си чоплят в носа по цял ден?

Да, ясно е, е може да има родителско недоволство по отношение на личния пример, който ще виждат децата, но ако осъдените за педофилия се извадят от списъка, какъв е проблемът? Какво лошо има едно дете да бъде гледано от някой, осъден за палеж, да речем? А и всяко четиригодишно ще се радва повече на знанието как да отключи чужда кола, отколкото на това колко планети има в Слънчевата система. Представете си само: класна стая „автоджамбази“, час по дребни кражби, семинар на тема „Как да изпием три литра водка и да шофираме като змейове, без да убием никой (и да осакатим само двама)“. Децата ще са във възторг.

Проект „Деца на полето“

Едно време по време на ежегодния розобер е било пълно с деца, които берат рози, ръчичките им кървят, късномайското слънце напича, а те берат ли берат, с песен на уста. Защо да не върнем тези свидни времена, в които децата се включваха в общия труд на въздух, на простор, на миризма на рози…

Ако асоциациите ви с лятна работа на полето са свързани с „По жътва“ на Елин Пелин, изгонете ги. Вече има достатъчно шапки и слънцезащитни кремове, с които да опаковате децата преди да ги пратите в омаята на Подбалканската долина. Или на някое поле. Пригответе им по един сандвич и ги пращайте на розобер.

Впрочем, ако смятате, че работата на открито не е подходяща за вашето тригодишно слънчице, във фабриките за месо със сигурност имат нужда от някоя и друга евтина работна ръка. Работниците ще наглеждат малките, те ще им помагат… Ех, какъв живот.

Проект „Деца на планина“

За децата е много важно да бъдат в досег с природата. Пеещи птици, цъфтящи треви, бодливи храсти и по някое подскачащо лисиче… Нищо не учи на любов към природата така, както… природата. Затова, вместо да се търсят места по детски градини и децата да се затварят в разни сгради, може просто да бъдат изпращани на Витоша с Драгалевския лифт, за да…oh, wait. Драгалевският вече не работи. Тогава може да стигнат с Романския лифт до…oh, wait. Романският беше спрян от експлоатация, защото е опасен и няма резервни части, с които да се ремонтира.

Добре де, ако тръгнат от Бояна нагоре, стъпка по стъпка, в бодра редица, дечицата все ще стигнат донякъде. Пък докъдето стигнат. Нали харесват приказката за Хензел и Гретел? Значи ще им хареса.

Проект „Деца на улицата“

По принцип просията в София е регламентирана йерархична структура с мениджъри, изпълнители, подизпълнители пр. Но пък защо по-големите деца, които трябва да ходят на детска градина, не пробват да попросят малко по улиците и не се направи конкурентна на сегашната мафиотска структура?

Петгодишните съвсем спокойно могат да седят на тротоара с опърпана шапка, да гледат в нищото и да припечелват къси кинти, докато родителите им правят същото, но в офис на бюро. Няма нужда да ги жалим. Трудът е висша благодат и колкото по-рано се изсипе върху ни, толкова по-добре. А просията си е един вид труд, в някакъв смисъл. Не знам точно в какъв.

Проект „Майките завинаги при децата“

В България майчинството е само две години, а всички знаем, че това е крайно недостатъчен период за една майка да увреди психически детето си до живот. Ако жените можеха да си взимат, да речем, 15 години майчинство, щеше да е къде-къде по-хубаво.

Така ще е съвсем сигурно, че като станат на 40, децата няма да искат никога да спят в друго легло, освен това на майка си. А не е ли това мечтата на всяка майка?

**Текстът, разбира се, е плод на въображението, но ежедневните скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум