Родителските извинения не винаги са били често срещани в семействата. Всъщност родителят да каже „Съжалявам, сгреших“ на детето си дори понякога се е считало за лошо родителство в предишните поколения. Разбирането, че родителят е винаги прав, обаче е токстично и може да има трайни сложни ефекти върху детето дори в зряла възраст, особено ако това поведение се предаде и на детето.
Знаем, че родителите възпитават децата през собствената си призма. Понякога очилата, през които виждат света, може да са тъмни и да дават изкривена и нездравословна картинка. Друг път – твърде розови. Повечето от нас имат родители, които са някъде по средата.
Родителството е динамичен процес и няма начин родителите да направят всичко както трябва. И все пак може да бъде изненадващо колко родители никога не са се извинили на децата си за абсолютно нищо.
Разбираемо е: извинението може да бъде трудно, но като всяко друго нещо, колкото по-често го правите, толкова по-лесно става.
И изследванията показват, че колкото повече родители се извиняват по подходящ начин на децата си, толкова по-здрави стават отношенията между тях.
Децата на родители, които не се извиняват, са склонни да развиват различни вкоренени, неуравновесени и често пагубни вярвания и поведения, които често се пренасят и в живота им на възрастни. Ако сте дете на родител, който никога не се е извинявал, по-долу са някои от тези вярвания и поведения, които бихте могли да развиете. Както и какво потенциално можете да направите за тях, за да помогнете за обръщане на всякакви негативни ефекти, които те могат да имат върху вас.
Може да станете свръхчувствителни в конфликтни ситуации.
Всяко ниво на конфликт автоматично ви напомня за наранените и смесени емоции, които сте изпитвали като дете. Незнанието как хората могат да реагират на вашите чувства или увереност може да ви причини вътрешно душевно страдание. Вие толкова отчаяно искате да запазите мира и не сте съвсем сигурни, че искате да се справите с емоционалната буря, до която един конфликт може да доведе.
В тези случаи може да се страхувате да разобличите някого за неуважителното му поведение, защото се страхувате, че той може да отхвърли чувствата ви, да ви игнорира, да ви отхвърли или да спре да ви говори.
Може също да не сте в състояние да се успокоите изобщо, докато конфликтът не бъде разрешен възможно най-скоро, така че да не се задържа във времето. Или може просто да избягвате конфликтни ситуации изцяло.
Какво да правите по въпроса: Конфликтът е неизбежен, така че трябва да се научите как да се справяте с него. Има здравословни начини за взаимодействие с хората, когато възникне конфликт. Ако е нужно, работете с психолог или медиатор, докато се почувствате по-уверени в способностите си да разрешавате конфликти по-последователно.
Освен това научете какви са вашите дразнители, как можете да се предпазите от пресилена реакция и да подобрите собственото си благосъстояние по време на конфликта. Да имате начини да отстоявате своите мисли и чувства е част от по-обективното преодоляване на конфликта.
Може да започнете да изпитате ненавист към родителите си.
Спокойно, това не значи, че не ги обичате. Липсата на извинение може да предизвика чувство на безпомощност, тъй като не сте били изслушвани или валидирани и вместо това се чувствате жалки. Като дете обикновено не сте можели да изразите гнева си от тази несправедливост и дори да сте го правили, процесът вероятно е бил непродуктивен и може да е довел до допълнителни последствия за вас.
И така, с годините сте се научили да потискате тонове негативни емоции. Сега, всичко, което е необходимо, за да ви изкара от кожата ви, е един противоречив коментар от вашия родител, който може дори да не е бил злонамерен.
В зряла възраст, ако не можете да проведете продуктивен разговор с родителя си, това негодувание остава и може да продължи да се натрупва. Чувствата, че сте необичани, безполезни и маловажни, остават в психиката ви. Способността да имате дълбока и любяща връзка с родителя си може да не съществува.
Какво да правите по въпроса: След като осъзнаете последиците върху вас от поведението на родителя, който е отказал да се извини, можете да се справите с гнева си и да се научите да обичате себе си, независимо от това, което родителите ви мислят за вас или как се държат с вас.
Можете да ограничите времето си с родителите си временно, докато научите как да управлявате гнева и негодуванието. Съзнателно работете, за да разсеете негативното програмиране, с което сте израсли.
Възможно е да се чувствате дисоциирани.
Тъй като вашите родители не са били в състояние по някаква причина да обсъждат аспектите на различни конфликти, което е особено нужно за ориентацията на едно малко дете, може сами да се сте се научили да се отксъвате от тях и от сложните житейски ситуации като цяло.
В зависимост от човека и ситуацията, за да избегнете емоционалния интензитет при липсата на извинение и потенциалните придружаващи чувства на неадекватност, може да сте започнали да вярвате, че това не ви се случва, и да сте създали свой собствен имагинерен свят за бягство от реалността.
Правейки това, вие сте се отделили от емоциите си, дори от себе си, и може да имате затруднения с разбирането на собствената си идентичност. В тези случаи травмата се е изразила в изграждане на механизъм за безопасност.
Какво да правите по въпроса: Някои поведения, като мечтаене или съзнателно даване на време за почивка от конфиликти, са здравослоцни. Обикновено обаче, ако излъчвате по-значими дисоциативни поведения, особено тези, които показват травматични ретроспекции по време на интензивна стресова ситуация, се препоръчва да се консултирате със специалист. Особено ако бягството ви от реалността е свързано със суицидни мисли.
Може да ви е трудно да се доверявате на когото и да било.
Поради неспособността на родителите ви да се извинят, може да почувствате, че не можете да се доверите на родителя си или на когото и да било, че ще поеме отговорност за действията си. Може да чувствате, че всичко е по ваша вина, въпреки че на обективно ниво знаете, че не е така. Наличието на неразделен член на семейството, причиняващ такава болка, може да ви накара да не се доверявате нито на него, нито на друг човек. В крайна сметка, ако не можете да се доверите на родител, който трябва да се грижи за вас, да ви учи и подкрепя, на кого можете да се доверите?
Какво да направите по въпроса: Осъзнайте, че не всеки е вашият родител. Има свестни, добре приспособени към действителността хора, които искат да ви опознаят или да се свържат с вас като приятели или партньори. Въпреки че самочувствието ви може да е било възпрепятствано от това, че родителите ви не са ви се извинили, това не означава, че не можете да се доверите на другите, включително на себе си.
За не бъдете толкова ядосани, отделете няколко минути и вижте как и с какво поведението на вашите родители все пак ви е направило по-добри хора. Включително и лошите им поведения.
Всеки път, когато си спомняте пагубно преживяване от детството – било груба дума, приета присърце, липса на обич и физическо или емоционално отсъствие – вижте как всичко това е повлияло на живота ви и докъде сте стигнали въпреки и благодарение на действията на родителя си.
Без значение какво се е случило в детството ни, рано или късно трябва да вземем съзнателното решение да положим усилия да живеем най-добрия си възможен живот, изпълнен с надежда, стабилност и благодат. Много от родителите ни никога не са били научени да се извиняват, просто не са могли да преодолеят дискомфорта от това или просто са следвали примера на своите родители. Можете да се научите и от този грешен пример.
По същия начин много от нас са приели родителите си такива, каквито са – с недостатъците и с всичко останало. Надяваме се, че нашите деца ще могат да направят същото.
Вижте още:
Емоционалните граници – враг №1 на Тутраканската селищна система
