Казват, че добрите родители не правят разлика между децата си и показват еднакво обичта си към тях, стараейки се да не предизвикват ревността им. Но дали това важи и за децата?
Често се случва детето да показва предпочитание към единия родител, поставяйки другия в положение да се чуди защо е така.
Това може да са временни предпочитания – например при прохождащите деца често се наблюдава предпочитание към майката. Но разбира се, има и точно обратните изключения: отбягване на майката и прилепване към бащата, въпреки всички грижи, които майката полага.
Привързаността на децата към единия от двамата родители обикновено е динамичен процес, който с порастването се променя и детето започва да демонстрира еднаква привързаност.Но може и да не е така и отношенията на по-голяма привързаност към единия родител да останат постоянни.
Във великолепния роман „На изток от Рая“ американският писател Джон Стайнбек много майсторски описва динамиката на отношенията „любов-омраза“ в семейство с две деца. Адам е доведен син от първия брак на бащата Сайръс Траск, а Чарлз е синът от втория му брак с Алис.
Един ден бащата признава на първородния си син Адам, че го обича повече, отколкото Чарлз. Адам обаче не обича строгия си баща и определено намира за възхитителна кротката и мила природа на мащехата си Алис. Самата тя обаче обича повече своя истински син Чарлз, докато Чарлз обожава и определено предпочита баща си Сайърс. Отделно двамата братя имат странна привързаност един към друг, като по-малкият Чарлз обича своя брат повече. Тази динамика на чувствата е предадена от големия писател по почти пряк начин: в един момент всеки член от семейството буквално си казва кого предпочита и това поражда конкуренция, злоба и една почти вечна вражда между двамата братя.
Когато става дума за отношенията в семейството, литературата е единствената, която би могла донякъде да опише защо един човек предпочита друг.
Психологията си остава безсилна да обясни защо в едно семейство, където и двамата родители са еднакво емоционално привързани, любящи и оказващи грижи на детето, то категорично си избира единия.
Разбира се има теории, които се опитват да обяснят защо е така.
Едно от обясненията на детските психолози е, че избирайки единия родител, децата демонстрират самостоятелност и желание да отговарят за собствените си нужди. Когато избират родителя, с когото се чувстват по-комфортно, те правят личен избор, именно защото имат нужда да отстояват себе си.
Затова и някои психолози препоръчват от най-ранна възраст на децата да се предоставят повече ситуации за собствен избор. Позволявайте им да имат контрол над различни аспекти от собствения си живот, които са важни за тях, но нямат огромно значение: например нека сами даси избират какво да облекат според собствения си вкус.
Има и друга теория: че децата отхвърлят онзи родител, към когото се чувстват сигурно привързани (който им е „вързан в кърпа“), за да се насочат към родителя, за чиято любов им се струва, че трябва да се постараят повече.
Да бъдем добри родители означава да поставяме нуждите на децата си преди собствените си, а това определено е трудно. Ако сте родителят, който се чувства пренебрегнат, трябва да помислите защо се чувствате така.
Може да се окаже, че детето просто осветява вашите лични емоционални нужди, несигурността ви и незадоволената ви нужда от обич.
Ако отново се върнем към „На изток от Рая“, можем да намерим и други обяснения за привързаността, базирани на човешкия опит: понякога децата, които повече приличат на единия родител по характер, препочитат другия, който е по-различен.
Независимо каква е причината за предпочитанията, родителите не трябва да се чувстват засегнати и да приемат, че са виновни за нещо. Децата просто изразяват своите чувства, които явно са доста сложни.
А и понякога децата ни тестват, за да изпитат любовта на отхвърления родител – или тази на предпочитания. Понякога прохождащите деца демонстрират по-силна любов към майката, която се грижи повече за тях, и така показват желание нещата да останат така по-дълго време и да не се променят.
В писмо до сайта Slate анонимна майка се оплаква, че 5-годишната й дъщеря е силно привързана към нея, а пренебрегва баща си. Това било така от самия момент на раждането. Майката се тревожи от ситуацията, защото преценява, че нейният съпруг е „прекрасен – изключително търпелив, игрив, емоционално ангажиран и подкрепящ“, но дъщерята наистина предпочита майка си, целува я и казва „обичам те“ по сто пъти на ден, пише й бележки, че й липсва, когато е на работа. Когато бащата го няма, тя не пише бележки и не издава усещане за липса. Един път детето казало на баща си, че го обича „10 пъти, а мама обича 100 пъти“ и съответно чувствата на родителя били наранени.
Съветът на детската писателка и редактор на сайта Мишел Херман е бащата в такъв момент да отговори: „Аз пък те обичам 1000 пъти, не – 10 000 пъти“ и в никакъв случай да не се засяга. Най-важното е да се знае, че това съвсем не е ненормално поведение от страна на детето, че избраният родител няма никакви „заслуги“, а пренебрегваният – няма никаква „вина“. И че човешките отношения не са „проблем“, който да оправяш.
Единственият проблем би бил, ако почувствалият се „отхвърлен“ родител на свой ред започне да отхвърля грижите за детето или да очаква от него любовта и отношението, което на този момент не получава.
Затова ако детето предпочита единия родител, а другият се чувства пренебрегнат, има точно едно нещо, което може да се направи.
И то е: НИЩО.
