Публикуваме въпрос на майка на 7-годишно дете, без редакции. Смятаме, че много родители се сблъскват с подобно поведение, затова публикуваме и отговора на Валентин Стоилов, психолог, за който може да прочетете повече по-долу.
Здравейте! Имам трудности при възпитанието на детето. Тя е на 7год и се държи много лошо с мен Постоянно отговаря когато не стане на нейното блъска врати хвърля предмети крещи като луда!Аз по принцип съм спокоен човек но тя ме изкарва извън нерви! Говоря с нея обяснявам кое е добро наказвам когато се наложи–това вече стана ежедневие–Лишавам я от гледането на детски, ползването на компютър, купуването на лакомства все любими нейни неща, за да разбере че не трябва да се държи лошо с мен но ефект -НЯМА съгласна е с наказанието но да става на нейното. Случва се да я напляскам тогова и тя започва да ме удря скуби и дере даже и на обществени места не се притеснява да ми отговаря и удря. И на баща си отговаря но с него не смее да се държи по този начин. Веднъж се разплаках за да види, че на мама и е мъчно, че се държи така а тя отговори:Реви си кво ми пука! Нито с бой постигнах нещо, нито с разговори и с добро. Държа да отбележа, че и не страда от липса на внимание -играя с нея на нейните игри, четем книги, рисуваме, апликираме и в момента в който и омръзне започва да прави неща, които знае че ме дразнят. На въпроса защо – отговаря „скучно ми е“. Излизаме на разходки по детските площадки и няма проблем в общуването с други деца и накрая като се приберем в къщи пак старата песен -лигавене, викове, крясъц, шамари, наказания и се въртим в омагьосън кръг. Ще съм благодарна ако чуя и вашето мнение.
Ето и отговорът на психолога:
Здравейте,
Това, което би поставило нещата в семейството Ви по местата си, носи името „баща“.
Бащата не е този, който просто дава „биологичен материал“, необходим за зачеване на детето. Той не е и просто изхранващият семейството. Бащата най- вече е онзи, който успява да направи от няколко човека, свързани по биологични и социални принципи, хомогенна единица, наречена семейство. Като такъв, той има задачата да защитава цялото си семейство, както от външни, така и от вътрешни посегателства и това се отнася с особена сила за Вас, като майка.
Иначе казано, в началото бащата има за задача да опази съпругата си от агресивните пориви на наследника- тези разрушителни тенденции са типични и характерни за възрастта, в която е дъщеря Ви, но това не значи, че разбирайки ги, трябва да оставаме безмълвни или бездействени. След, като детето навлезе в пубертета, пък ролятана бащатае да го запази от прекомерната тревожност на майката.
С две думи- настоявайте съпруга Ви да въведе ясни правила и ред у дома и навън, които всички да спазвате, а той да бди за тяхното спазване, и същевременно изискайте да бъдете защитена. Ако смятате, че въпреки тези насоки, все още има неща, които Ви тревожат, потърсете подкрепата на детски психолог: със сигурност няма да Ви навреди, а една консултация сега би могла да спести множество проблеми в бъдеще.
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и Българско психоаналитично пространство. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.
